Как да се научим да разбираме побойника. Дори арогантният човек, който винаги „ви поставя на място“ или ви кара да се чувствате маловажни, всъщност страда от ниско мнение за себе си. Ще съумеете да разберете поведението му, ако вземете под внимание две неща - първо, той отчаяно се стреми да си придаде по-голяма важност, омаловажавайки вашата, и, второ, той се страхува. Самооценката му е много ниска и той осъзнава, че дори един-единствен смел ход от ваша страна е достатъчен да я унищожи напълно. И макар да не е сигурен дали възнамерявате да вземете на прицел самомнението му, той не може да си позволи да рискува. Няма как да се изправи срещу вас очи в очи, на равни начала, свалил гарда, защото е твърде опасно. Единствената сигурна стратегия, към която прибягва, е да ви постави на мястото ви, преди вие да го поставите на неговото - а то - според разбиранията му - е твърде ниско на тотемния стълб.
Ако запомните съкращението НС/ПНН, то ще ви помогне да се справяте с всички онези, страдащи от ниско самочувствие. Разберете ли какво обуславя действията им, ще разработите и стратегия как да се отнасяте с тях.
Осъзнаете ли, че ниската самооценка подклажда неразбирателство и неприятности, няма да си създавате допълнителни главоболия, опитвайки се да накърните още повече самочувствието на такива хора. Ще избягвате саркастичните, язвителни забележки. Няма да се мъчите да ги оборите, защото, „печелейки“ спора, само ще намалите още повече оскъдните им резерви от самоуважение и те ще станат още по-несговорчиви. Това е психологическото основание на прословутата сентенция: „Спечелиш ли спора, губиш сделката.“
Как да превърнете лъва в агне
Само един е ефективният начин да се отнасяте с размирниците
Помогнете на другия да се харесва повече.
Нахранете гладното му его и той ще спре да недоволства и да ви критикува.
Помнете, че гладното куче е зло куче. Добре нахранените кучета рядко проявяват агресия. Навремето, когато организирали боеве с кучета, ги оставяли ден-два без храна, за да се настървят. Тази тайна за човешките взаимоотношения важи не само за онези, които създават неприятности, но и за нормалните хора. Всеки е по-сговорчив, по-склонен да прояви разбиране и да окаже съдействие, ако нахраните егото му... не с неискрени ласкателства, а с искрени комплименти и заслужени похвали.
Потърсете дребните неща, за които да похвалите другите. Огледайте се за добри качества у тези, с които общувате - качества, които заслужават да ги отбележите. Създайте си навик да отправяте поне по пет искрени комплимента дневно и ще видите колко по-гладко ще потръгнат взаимоотношенията ви с околните.
Във Втора част на тази книга ще разгледаме специфични случаи как да прилагате познанието за човешката природа в ежедневни ситуации. Ала не чакайте подробностите. Започнете още отсега да мисляте за свои начини как от сърце да помогнете на другия да се харесва повече. И не се опитвайте да прилагате това познание с надменен, покровителствен маниер. Така ще ви разкрият и чувството ви за превъзходство ще предизвика отрицателна реакция.
Не забравяйте първия закон за човешките взаимоотношения, докато четете нататък. Ще забележите, че той се проявява в много от историите, които ще ви разкажа по-късно, и ще ви помогне да проумеете защо работят различните методи, които ще ви представя.
Ще обобщя първия закон на човешките взаимоотношения така: „Хората действат - или бездействат - предимно за да изтъкнат собственото си его.“ Когато се стремите да подтикнете някого да постъпи по определен начин, но логиката и разумът се провалят, опитайте се да му представите „причина“, подсилваща егото му. Често ни съветват да „изтъкваме разумни доводи“, за да убедим децата. Ала когато целта е да накараме някого да направи нещо, „разумен довод“ означава „довод, подхранващ егото“.
Един и същи принцип действа и при децата, и при Кралете
Действа при съпрузите. При децата, сервитьорите, хотелския персонал и при... кралете.
Генерал Огълторп искал кралят на Англия да му разреши да основе колония в Новия свят. Седмици наред му представял какви ли не „логични аргументи“. Кралят оставал безучастен. Огъл-торп призовавал човечността му и отправял молби, подплатени според него с разумни доводи. Не успявал обаче да трогне краля. Най-сетне Огълторп решил да промени тактиката. При следващата аудиенция при краля генералът започнал да прокарва идеята колко прекрасно би било Англия да притежава колония в Новия свят, колко гордо ще се развее английският флаг на новата територия.