- Но ние вече имаме колонии в Новия свят - отвърнал кралят.
- Вярно е, Ваше величество - съгласил се Огълторп, - но нито една не носи вашето име.
Кралят наострил слух. Не само дал разрешение да основат нова колония, наречена Джорджия, но финансирал цялото начинание и дори помогнал да населят територията с помилвани длъжници на Короната.
Предоставете на другия лична причина да ви помогне
Неотдавна минавах през южен град, където се провеждаше национална конференция. Неочакван делови ангажимент наложи да пренощувам в града. Отбих се в хотел, където бях отсядал и преди. Край рецепцията се трупаха десетки с надеждата да си намерят стая. Когато най-сетне си проправих път през тълпата, рецепционистът се извини:
- Лоша работа, Лес! Трябваше да ни се обадиш предварително. Опасявам се, че няма как да ти помогна при тези обстоятелства.
- Личи си колко си затруднен - отвърнах аз, - но знам, че ти си единственият човек в този град, способен да разреши проблема. Няма смисъл да търся другаде, защото, ако ти не успееш да ме настаниш, по-добре да си резервирам пейка в парка.
- Е - каза той, - не знам... Почакай тридесетина минути да видя дали ще измисля как да уредя въпроса.
В крайна сметка той си спомни за малка дневна, луксозно обзаведена и обикновено използвана за неформални конференции, която лесно се преустройва в спалня с баня, стига да се внесе едно легло. Аз получих стая, а той изпита удовлетворение и повдигна самочувствието си, доказвайки и на двама ни, че „единствено той е способен да го направи“.
КВИНТЕСЕНЦИЯТА НА ВТОРА ГЛАВА
1. Всички сме егоисти.
2. Всички се интересуваме от себе си повече от всичко друго на света.
3. Всеки човек иска да се чувства незаменим и да значи нещо.
4. Всяко човешко същество „гладува“ за одобрение.
5. Гладното его е зло его.
6. Задоволите ли глада на другия за самочувствие, той автоматично става по-дружелюбен и сговорчив.
7. Иисус е казал: „Обичай ближния като себе си.“ Психолозите ни казват, че ако не обичаме себе си - тоест, не подхранваме у себе си известно самоуважение - е невъзможно да изпитваме добронамереност към другите.
8. Помнете НС/ПНН - ниската самооценка поражда неразбирателство и неприятности.
9. Помогнете на другия да се харесва повече и ще се спогаждате по-лесно.
10. Хората действат - или бездействат - основно за да изтъкнат собственото си его.
Трета глава
КАК ДА ОСРЕБРИМ СКРИТИТЕ СИ АВОАРИ
Всеки човек е милионер в общуването. Голямата трагедия е, че мнозина пестят това богатство или го харчат твърде пестеливо. Или още по-лошо - дори не съзнават, че го притежават.
През Втората световна война, когато хората гладували за месо и месото било оскъдно, касапите станали най-популярните личности в обществото.
Същевременно хората, с които се срещате ежедневно, изпитват глад и жажда и вие сте човекът, способен да ги утоли.
Една от най-универсалните потребности е гладът да се чувстваш значим, да усещаш как другите потвърждават личното ти достойнство като човешко същество, оценяват те и те забелязват.
Вие притежавате силата да задълбочите самоуважението на другия. Вие притежавате силата да го накарате да се харесва малко повече. Вие притежавате силата да го накарате да се почувства оценен и приет.
Накратко - вие притежавате хляба, с който да нахраните човешкия му глад.
Опитайте да раздадете богатството си
Най-уместният начин да подобрите взаимоотношенията си с хората е да започнете да раздавате богатството, което притежавате. Не бъдете скъперници. Не го пестете. Не го пазете за избраници. Не ви струва нищо и не бива да се страхувате, че ще се изчерпи. Не се опитвайте да търгувате с него и да сключвате сделки. Не го използвайте да подкупвате другите да ви дадат желаното. Раздавайте го безогледно, без да се притеснявате дали ще получите каквото искате. Винаги, когато го пилеете, така да се каже, на вятъра, то ви се връща многократно умножено.
Всички гладуват за тази храна
Не предполагайте погрешно, че понеже някой е преуспял или известен, не изпитва необходимост да се почувства значим.
Любезността, учтивостта и т. нар. добри обноски се основават на универсалния глад на хората да усещат, че притежават лична ценност.
Любезността и учтивостта са просто начини, чрез които признаваме значимостта на другия.
Помните ли как вестниците обсъждаха на първа страница случая с чуждестранния премиер, който трябвало да се срещне с министър във Вашингтон. Наложило се премиерът да открие сам кабинета, да съобщи името си на секретарката и после го накарали да чака пет минути след уреченото време. Помните ли какво брожение предизвика историята в дипломатическите среди, понеже в крайна сметка премиерът си тръгнал дискретно с думите: „Може би ще се видим по-късно?“