Дали времето му е било толкова ценно, та не е могъл да почака пет минути? Вероятно не. Възможно ли е месеци упорити усилия за установяване на добри взаимоотношения да бъдат зачеркнати от такава дреболия? Очевидно експертите са решили така, след като се запретнаха толкова енергично да поправят стореното.
Качеството, което ви свързва с всички хора на Земята. Всички, които четат тази книга, са различни един от друг. Живеят различно, хранят се различно, обличат се различно, харесват различни неща. Притежаваме обаче една обща черта.
Всички ние се нуждаем не само от чувство за собствена значимост; всички искаме да усетим, че другите разпознават и признават тази значимост. Всъщност се нуждаем другите да ни помогнат да се почувстваме значими - да ни помогнат да потвърдим чувството си за собствена значимост. Понеже чувствата, които изпитваме към себе си, са до голяма степен отражение на чувствата, които другите изпитват или изглежда, че изпитват към нас. Никой не би съумял да запази чувството си за собствено достойнство и ценност, толкова необходимо за добруването ни, ако всеки срещнат го третира като „никой“ без всякаква стойност.
Това обяснява защо т. нар. дреболии - дребни, привидно незначителни действия - понякога предизвикват огромни последствия в областта на човешките взаимоотношения.
„Все пак“, ще си кажете навярно, „какво са пет минути”? В действителност петте минути като времетраене нямат никакво значение. Важното е какво са символизирали при тези обстоятелства. Да те накарат да чакаш пет минути означавало или изглеждало, че означава: „Тази среща е маловажна за мен. Срещата с теб е повече или по-малко рутинна задача. Не и придавам особена стойност.“
Чели ли сте някога какви причини изреждат хората, когато искат развод? Някои изглеждат почти смешни.
„Той винаги зяпаше красивите жени, когато ме извеждаше на разходка.“
„Тръбеше пред всички колко зле си правя сметката.“
„Нарочно прегаряше филийките ми сутрин, защото знаеше колко мразя прегоряло.“
„Хранеше демонстративно котката, преди да сервира на мен.“ На пръв поглед са дреболии. Ала повтарят ли се до безкрайност, внушавайки на другия: „Така доказвам, че не те смятам за особено значим“, те се превръщат в „камъчета, които обръщат колата“.
Не забравяйте, че от една-едничка искрица може да лумне огромен пожар, а дреболиите, които вършите и казвате, са способни да предизвикат верижна реакция с взривоопасни последствия.
Трябва да „признавате“ другия
В дипломатическия си речник правителствата използват думата „признаване“ на статута на други държави. „Признаване“ означава, че другата държава се приема за действителна, с „истинско“ управление.
Не е зле да се поучим от тази практика при дипломатическите си отношения с хората, защото, за да общуваме успешно с другите, трябва да ги „признаваме“ за действителни, „истински“ човешки същества.
Дж. С. Стейл анализирал множество проучвания и установил, че основните причини, предизвикващи недоволство сред работниците, са следните, изредени според значимостта им:
1. Непризнаване на заслугите им за нововъведения.
2. Липса на отклик при оплаквания.
3. Липса на насърчение.
4. Критикуване на работника пред други хора.
5. Нежелание да се допитат до мнението им.
6. Непредоставяне на информация за непредъка им.
7. Фаворизиране.
Забележете, че всички поводи за недоволство са свързани с пренебрегване на значимостта на работника. Непризнаване-то на заслугите означава: „Твоята работа е маловажна.“ Липсата на отклик при подадени жалби означава: „Толкова си незначителен, че е безсмислено да се оплакваш.“
Три начина да вдъхнете усещане за значимост у хората
1. Приемете, че другите са значими
Първото правило - и най-лесно приложимото - е просто да убедите себе си веднъж завинаги, че другите са значими. Направите ли го, отношението ви ще зарази другия - дори когато не ви е съзнателна цел. По този начин зачерквате необходимостта от „трикове“ и поставяте на искрена основа взаимоотношенията си с околните. Може да прилагате правила и трикове до припадък, но те няма да ви помогнат, ако не сте откровени. Невъзможно е да накарате другия да се почувства значим във ваше присъствие, ако тайничко го смятате за нищожество.