Има ли всъщност по-значимо нещо на света от хората? И по-интересно?
Един съществен довод защо всеки е значим. По-рано споменахме какво Хенри Кайзер приема като първостепенно правило за хармонични отношения с хората - просто да помним, че всеки е Божие създание и това му придава ценност.
Доктор Дж. Б. Райн от университета „Дюк“ повтаря почти същото, но в по-научен стил. В продължение на повече от двадесет години доктор Райн и сътрудниците му провеждали научни експерименти, които доказват съществуването на нещо „екстра-физическо“ у човека. С други думи, учените са установили експериментално, че човекът е нещо повече от плът и кръв, нещо повече от физическо „животно“.
Доктор Райн твърди, че когато признаем и приемем откритията му, взаимоотношенията ни ще се подобрят. В книгата си „Пределите на разума“ той пише:
„Отношението ни към хората очевидно зависи от идеята какво представляват, обуславяща отношението ни към всичко останало. Това е единственият интелигентен подход. Нашите чувства към хората зависят от светогледа ни, от познанията ни за тях. От една страна, колкото повече ни подтикват да възприемаме ближните като детерминистични физически системи - роботи, машини, мозъци, - толкова по-безсърдечно и егоистично ще си позволяваме да се отнасяме към тях... От друга страна, колкото повече оценяваме умствената си дейност като уникално явление, по-оригинално и съзидателно от обичайните величини пространство-време-маса, определящи материята, толкова по-силно ще ни интригуват хората като индивиди, ще ги уважаваме и ще се съобразяваме с възгледите и чувствата им. Отношенията ни ще се издигат до нивото на общия интерес, разбиране или приятелство.“ Мъжете и жените, които оказват най-въздействащо влияние върху другите, са мъжете и жените, които вярват в значимостта на другите.
2. Забелязвайте другите
Това също е простичко, но основно правило.
Хрумвало ли ви е, че „забелязвате“ само онези неща, които ви се струват важни? В действителност не виждате и една стотна от всичко около вас - избирате да отделяте внимание само на важните. Петима души, разхождащи се по една и съща улица в неделния следобед, вероятно ще „видят“ или ще забележат пет различни неща, защото ги интересуват различни неща. Търговец, дошъл на гости в града, навярно ще разглежда магазините и ще пресмята наум какъв наем плащат. Предприемач, ремонтиращ тротоари, сигурно ще отчита състоянието на тротоара и доколко се нуждае от спешен ремонт. Съпругата му ще забележи роклите по витрините. Осемгодишният им син ще брои гълъбите и ще съжалява, че не си е взел прашката. И така нататък.
Как да подтикнем хората да работят по-усърдно. Подсъзнателно всички разбираме, че забелязваме само важните за нас неща.
Следователно, щом някой ни забележи, той ни прави голям комплимент. Казва ни, че признава значимостта ни и повдигна духа ни. Ние ставаме по-дружелюбни, по-сговорчиви и заработваме по-усърдно.
През 1949 година психолозите от Научния център към Мичи-ганския университет в Ан Арбър започнали проучване, което продължава и до днес. Поставили си за цел да открият какво подтиква хората да работят по-усърдно, да произвеждат повече и по-качествени продукти. Установили, че ръководителят, който се интересува от работниците си, получава повече труд от тях, отколкото властният началник, опитващ се да ги накара принудително да работят повече.
В статия, посветена на откритията на тези учени, „Сайънс Нюзлетър“ от април 1949 г. пише: „Възможно е натискът за по-висока продуктивност да окаже известно въздействие, най-добрите резултати обаче се постигат, когато „отключим“ вътрешната мотивация на работника - себеизразяването му, волята му и чувството за собствена ценност. Човек работи по-добре, когато го третират като личност, предоставят му известна свобода на действие и му позволяват да взема самостоятелни решения.“
Как да задържим хората. През Втората световна война текучеството в завода „Харуд Манифекчъринг Корпорейшън“ в Мариън, Вирджиния, било много високо. Хората трудно се задържали на работа. За да разреши проблема, президентът на корпорацията извикал психолог. Психологът - добър познавач на човешката природа - организирал програма за индивидуално внимание към новоназначените, за да усещат, че компанията признава значимостта им.
Първо, новият работник се срещал с човек от отдела за човешки ресурси, който му обяснявал общата картина на производството в завода и как неговата длъжност се вмества в тази картина. После го предавали на работник с опит, който да го съветва и да другарува с него. Той му обяснявал задачите, запознавал го с „момчетата“ и го посвещавал в „тънкостите“. Този план свел текучеството почти до нула!