Една тайна как да се спогаждаме с децата. Малките деца копнеят да ги забелязват. „Виж, мамо, виж!“ или „Татко, ела да ме гледаш!“ са познати фрази на всички родители. Малкият Джони не се задоволява просто да поплува. Иска „татко да дойде да го гледа как плува“. Тези вопли за привличане на вниманието са директни.
Често обаче децата настояват за внимание по по-фини начини. Малката Сузи открива, че един сигурен метод да накара майка си да я забележи и да и обърне специално внимание е да откаже да се храни, когато седне на масата. И ако, въпреки всичките му усилия родителите на Джони откажат да „погледнат“, той може да прибегне до ненужни крайности - да събори някоя лампа или да извие ръката на сестра си.
Как да „лекуваме“ детското непослушание. Доктор Рут Бар-би, известен експерт по семейни взаимоотношения, ми каза веднъж, че 90 процента от т. нар. непослушание у малките деца е просто средство да потърсят внимание, когато не ги забелязват по друг начин. Според нея пакостите и голяма част от „лошите навици“ като смученето на палеца и нощното подмокряне се лекуват бързо и лесно с отделяне на повече време и внимание на детето.
Криминолозите твърдят, че много престъпления, особено сензационните, са дело на хора, неуспели да задоволят копнежа си да ги забележат. Престъпникът извършва нещо зрелищно, което ще излезе по първите страници на вестниците, и си казва: „Е, сега всички ще си отворят очите и ще ме забележат.“
Най-честите оплаквания на съпрузите и съпругите. Често някой решава да проведе проучване и да провери от какво се оплакват най-много съпрузите.
„Не ме забелязва“ неизменно оглавява списъка под една или друга форма. Много съпрузи не разбират защо жените им се обиждат, когато не забележат новите им шапки или прически. Ала съпругата знае, че пропускът на мъжа и да забележи новата и шапка означава всъщност, че не я е погледнал истински -не и е обърнал истинско внимание. Това на свой ред означава, че съпругът и не я смята за достатъчно значима.
Как да накарате клиентите да ви харесват. Една от най-спо-собните продавачки, които познавам, никога не пита жените: „Кой размер носите?“
Оглежда клиентката изпитателно и казва: „Да видим... сигурно носите 14-и размер.“ Клиентката се чувства приятно, понеже са я забелязали, макар и да е съзнава точно защо. Ако купувачката е пълна дама, която носи 46-и размер, продавачката винаги „предполага“ с два размера по-малко. Когато клиентката отговори: „Не, нося 46“, продавачката възкликва изненадано: „О! Никога не бих се досетила!“
Тук тя използва същото правило, но с обратен знак - не забелязва нещо, което би помрачило усещането за значимост у другия.
Насочвайте прожектора към всекиго. Когато се срещате с група, опитайте да обърнете внимание на всички, стига обстоятелствата да позволяват. Ако става дума за мъж, придружен от съпругата му, обърнете някакво внимание и на нея. Не прекалявайте и не отправяйте всички забележки към нея, понеже съпругът и ще се почувства пренебрегнат. Но не я пренебрегвайте изцяло. Покажете, че отдавате дължимото на присъствието и. После тя ще ви помогне да внушите идеите си на съпруга и.
Ако сте изправени пред комисия или друга група, не забравяйте поне да припознаете присъствието им като индивиди. Гледайте ги, когато говорят и когато им говорите вие. И отново -не прекалявайте. Иначе няма да отдадете дължимото на председателя или на ръководителя на групата. Подсилете самочувствието му, показвайки му, че го разпознавате като лидер. Възможно е обаче да ви потрябва подкрепата и доброжелателството на мнозинството от групата, а не само на лидера. Изненадващо е колко малко внимание към всеки индивид е необходимо, за да почувства той, че го смятате за значим.
3. Не подценявайте другия
Третото основно правило как да показваме на другите, че отчитаме значимостта им, изисква известно внимание. Понеже вие сте човешко същество и изпивате същата небходимост да се усещате значими, както и себеподобните ви, трябва да се наблюдавате да не би да използвате този изконен за човешката природа факт в своя вреда.
Изконният факт за човешката природа, който разглеждаме, гласи чисто и просто: „Всеки иска да се чувства значим и да усеща, че другият признава значимостта му.“ Тази черта на човешката природа сама по себе си е неутрална. Може да я използвате или в своя полза, или в своя вреда - както ножът служи и за да намажем с масло филията, и за да си прережем гърлото.
Когато общуваме, винаги съществува изкушението да натрапим на другите собствената си значимост. Съзнателно или несъзнателно, ние също искаме да направим добро впечатление! Ако някой ни разкаже колко много е постигнал, веднага се сещаме за някое още по-забележително свое постижение. Ако някой разкаже хубава история, ние веднага започваме да съчиняваме своя, която да го удари в земята. Често изгаряме от толкова силно желание да впечатлим другия със собствената си значимост, че го принуждаваме да се чувства нищожен, за да изпъкнем. „Моят татко слага в малкия си джоб твоя“, казва малкият Джими Смит. А таткото на Джими е склонен да допуска същата грешка, макар и с други думи, когато разговаря със съседа.