Помните ли историята за хипнотизатора Свенгали, който контролирал действията и поведението на хората с помощта на мистериозна сила?
Навярно с изненада ще научите, че всеки от нас по свой начин е нещо като Свенгали, макар да не притежава загадъчна хипнотична сила. Всеки от нас упражнява контрол върху действията и поведението на хората. Единственият проблем е, че не осъзнаваме съществуването на тази сила и често я използваме в наша вреда вместо в наша полза.
Някои навярно ще оспорят идеята за „контрол“ над действията на другите. Но ако разберете психологическия закон, който ще ви представя в тази глава, ще видите, че всъщност нямаме избор. Всеки от нас непрекъснато оказва влияние и контролира действията на всички, с които контактува. Единственият избор е дали ще използваме този факт за добро или за зло, в своя полза или ущърб.
Ще се стъписате например, че в 90 процента от случаите, ко-гато са се отнесли нелюбезно или пренебрежително с вас или някой се е държал „неприемливо“, вие самите буквално сте си го „изпросили“. Вие сте контролирали действията на другия и по същество сте го подтикнали да постъпи грубо.
Как да демонстрирате поведение и действия, каквито очаквате от другия
Психологически закон е, че хората реагират и откликват огледално на отношението и на действията, демонстрирани от другия. Няма нищо мистериозно в този закон освен смайващите резултати, които поражда, когато го приложите на практика. Логично е. Всеки иска да постъпва правилно. Всеки иска да се представи както подобава. Играем ролите си в живота съобразно декорите, сред които сме поставени. Движи ни несъзнателен подтик да „оправдаем“ мнението на околните за нас или да го „опровергаем“.
Решите ли предварително, че някой е несговорчив, сигурно ще подходите към него повече или по-малко враждебно, свили ръце във въображаеми юмруци, готови за схватка. Направите ли го, всъщност подготвяте сцената, върху която той да се изяви. И той действа според ситуацията. Изиграва ролята, която сте му отредили, а вие си тръгвате в убеждението, че е „костелив орех“, без да съзнавате как собствените ви действия и отношение са го предразположили да се държи така.
Общувайки с другите, виждаме собственото си поведение, отразено в тяхното. Все едно стоим пред огледало. Усмихнете ли се, човекът в огледалото се усмихва. Намръщите ли се, човекът в огледалото се намръщва. Разкрещите ли се, човекът в огледалото отвръща с крясъци. Малцина осъзнават колко съществен и колко предсказуем е този психологически закон. Не става дума просто за сладки приказки как би трябвало да се държат хората. Възможно е да го отнесат в психологическа лаборатория и да го изследват безпристрастно и хладнокръвно като всеки друг природен закон.
Крещят ли ви, се чувствате длъжни да изкрещите в отговор
Езиковият изследователски институт към Кениън Колидж провежда съвместно проучване с Американския военноморски флот и доказва, че когато крещят някому, той просто не успява да се сдържи и отвръща на висок глас дори когато не вижда събеседника.
Провели тестове по телефони и радиостанции, за да определят най-подходящата сила, с която да издават нареждания и команди. Говорителят задавал прости въпроси с различна сила. Неизменно му отговаряли със същата сила. Когато произнасяли въпроса тихо, отговорът прозвучвал тихо. Когато задавали въпроса шумно, получавали шумен отговор.
Най-удивителният резултат от тестовете обаче било откритието, че получателите на съобщението просто не съумявали да не се поддадат на влиянието на говорителя. Независимо колко се стараели, гласовете им звучали шумно или тихо в същото съотношение като тона на говорителя.
Как да контролираме гнева на околните
Това научно познание може да ви помогне да предотвратите гнева на другия, стига да започнете навреме. Техниката се базира върху два всеизвестни психологически факта. Първият е току-що описаният експеримент - вие контролирате тона на другия с помощта на собствения си тон. Вторият е следният - дали крещите, защото сте ядосани, или се ядосвате, защото крещите, е все едно да попитаме кое е първо: кокошката или яйцето? Възможни са и двата варианта. Едно е сигурно. Колкото по-силно крещите, толкова повече се ядосвате. Психолозите са доказали, че ако говорите тихо, няма да се ядосате. Психологията е приела като научен закон библейската заръка: „Тихият отговор потушава гнева.“
Осъзнаете ли тези два факта, ще съумеете да контролирате емоциите на другия с удивителен успех. Озовете ли се във взривоопасно положение - една от онези ситуации, които всеки момент заплашват да излязат от релсите, - преднамерено снишете тон и не го повишавайте. Това буквално ще принуди другия да заговори тихо. А той не може да се ядоса и да се разгорещи, щом не крещи. Почакате ли другият да се ядоса, средството няма да проработи. Възможно е обаче да предотвратите гнева, преди да избухне, използвайки тази техника.