Историята на Хилтън. На младини Конрад Хилтън притежавал повече увереност, отколкото пари. Всъщност авоарите му се изчерпвали кажи-речи с репутацията, че спазва дадената дума, и със способността да вдъхва у другите същата увереност в плановете си, каквато изпитвал самият той. Независимо пред какви неприятности и препятствия се изправял, Хилтън винаги се държал, сякаш е невъзможно да претърпи провал, и поведението му като по чудо вдъхновявало хората да вярват, че той наистина не може да се провали. Хилтън започнал да строи първия си луксозен хотел с по-малко от 50 000 долара лични средства. Един ден майка му го сварила да скицира проекта и го попитала какво прави. Отговорил й, че замисля да издигне наистина голям хотел.
- Откъде ще дойдат парите? - възкликнала тя.
- Оттук - каза Хилтън и се почукал по главата.
Използвал почти всички средства и успял да събере капитал от около половин милион долара. Архитектите обаче му съобщили, че за хотела, който иска да построи, са необходими поне един милион долара. Без никакво колебание, той им наредил:
- Подготвяйте проекта.
Започнал да строи без ни най-малка представа откъде ще намери пари да довърши хотела. Ала понеже той самият не само говорел как ще вдигне хотел за един милион долара, но и се държал, сякаш наистина е решен да го направи, другите останали убедени, че „Кони ще успее“ и инвестирали свои средства.
В началото Хенри Форд финансирал компанията си главно с помощта на увереното си поведение. Държал подръка възможно най-много пари в брой. Когато го посещавали кредитори или инвеститори, той им разкривал по един или друг начин с колко пари разполага. Не им съобщавал обаче, че на практика всичките му авоари са в брой. Неведнъж го притискали до стената, ала държейки се, сякаш не може да се провали - и сякаш е обречен да преуспее, - той заразявал с увереността си и другите.
Джон Д. Рокфелер използвал същата техника. Намекнел ли му кредтитор, че иска да му изплати дълга, Рокфелер посягал със замах към чековата си книжка.
- Как предпочитате? - питал. - В брой или в акции на „Стандарт Ойл“?
Изглеждал толкова спокоен и самоуверен, че почти всички решавали да поискат акции от компанията му и никой не съжалил за решението.
Депозит за търговци
Боб Уитни, президент на Националното търговско сдружение в Ню Йорк, наскоро ми каза: „Лес, увереното поведение у търговците е като банкова сметка. Дръж се самоуверено. Изглеждай самоуверено. И ще откриеш, че започваш да се чувстваш по-уверен. И по-важното - потенциалните ти клиенти започват да вярват повече в теб. Виждал съм посредствени търговци да продават добре, защото знаят как да се държат и да разговарят уверено. И съм виждал хора, въоръжени очевидно с всички теоретични познания, да се провалят с гръм и трясък, защото не притежават умението да излъчват увереност.“
Как да се дръжим магнетично
Боб Бейл, основател на известния Институт за личностна психология „Боб Бейл“, твърди, че увереността и самоувереното поведение са сред най-важните стъпки, чрез които човек се превръща в по-интересна, динамична личност.
„Никой не харесва безучастни, безхарактерни хора, които се държат, сякаш не знаят какво говорят или какво искат - каза ми той. - Инстинктивно харесваме хора, които знаят какво искат и се държат, сякаш очакват да го получат. Хората не харесват нерешителни неудачници. За да те харесат, трябва да показваш, че очакваш да победиш. Вдигни глава. Гледай другия в очите. Ходи целеустремено. Виждал съм много мъже и жени да се променят коренно, усвоявайки целенасочено уверено поведение.“
Запомнете - ако вярвате в себе си и се държите, сякаш вярвате в себе си, и хората ще повярват във вас.
Дреболиите ви издават
Няма как да надникнете в мозъка на човека и да проверите колко увереност съдържа. Ала увереността се проявява по различни фини начини. И дори никога да не сме анализирали защо точно вярваме в определен човек, подсъзнателно всички ние съдим за другите по тези „признаци“ и „улики“, които ги издават.
1. Наблюдавайте походката си
Физическите действия изразяват умствената ни нагласа. Забележите ли някой да ходи прегърбен и с отпуснати рамене, разбирате, че едва носи бремето си. Той изглежда, сякаш влачи непосилна тежест. (И сигурно е така - потискат го обезсърчение и отчаяние.) Когато нещо тежи на духа ни, неизменно натежава и тялото ни. То се привежда.