Видите ли някого с наведена глава и забит в земята поглед, разбирате, че го е обзел песимизъм.
Плахите вървят с несигурни, колебливи стъпки, сякаш се страхуват да се отпуснат и да закрачат уверено.
Самоуверените крачат смело. Раменете им са изпънати, а очите - насочени напред, към целта, която чувстват, че непременно ще постигнат.
2. Издайническото ръкостискане
В статия на Джон Д. Мърфи, озаглавена „Издайническото ръкостискане“, пише, че начинът, по който се ръкувате, подсказва на другия много повече за това как се възприемате, отколкото подозирате. Човек, ръкуващ се вяло и отпуснато, страда от недостиг на самоувереност. Опита ли се да демонстрира арогантност и властност като мнозина с ниско самочувствие, разбирате, че блъфира. Трошачът на кости се стреми да компенсира липсата на самоувереност. Престарава се, за да остави впечатление, че всъщност е уверен. Здравото и отмерено, но не прекалено силно ръкостискане, което казва: „Жив съм. Държа нещата в ръцете си“, е ръкостискане, излъчващо увереност.
3. Интонацията ви
В действителност ние изразяваме себе си чрез гласа си повече от всички останали начини. Гласът е най-силно развитото средство за комуникация между човешките същества. Гласът обаче предава много повече от идеи. Той изразява самочувствието ви. Започнете да се вслушвате в гласа си. Безнадеждност или смелост изразява? Да не би несъзнателно да сте си създали навик да хленчите? Уверено ли говорите, или мърморите под нос?
Как да използваме единствения начин за поощряване на хората към добро
Мнозина се опитват да „поощряват“ хората с кавги, заплахи или съвети как трябва да постъпват. Проблемът е, че тези методи просто не действат. Най-често те още повече влошават положението. Подчинявайки се на основния закон на човешката природа да „оправдава“ мнението на околните и да изпълнява отредената му роля, обектът на назиданията и обвиненията ще постъпи според очакванията и разбиранията ви за него. Критиките и неодобрението само ще убедят другия, че сте разочаровани и мнението ви за него е ниско. Накрая ще видите това мнение, отразено в делата му.
Уинстън Чърчил - истински майстор на отношенията с хората - констатирал следното: „Открих, че най-добрият начин да накарате някого да прояви добродетел е да му я припишете.“
Покажете на другия, че му се доверявате, и той ще докаже, че заслужава доверие.
В малкото градче Сънсет, Луизиана, живее банкер на име Робърт Дж. Кастайл, управител на „Банк ъв Сънсет & Тръст Кам-пъни“. Той отпуска стотици заеми без гаранции и поръчители. Кредитира дори непълнолетни дипломирани гимназисти без подпис от родителите им. Финансирал е обучението в колеж на повече от 300 нуждаещи се студенти.
От заетите по този начин повече от половин милион долара през последните 15 години банката не е изгубила нито цент. Тайната на тази магия е проста - на получателите на заема се обяснява, че им отпускат парите по една-единствена причина: банката очаква да се издължат и вярва, че ще се издължат. През 1945 година банката заела 2000 долара на безработен мъж, който не разполагал с никакви средства; семейството му дори нямало дом. За четири години той се разплатил до последното пени.
Серум на истината, който наистина действа. Един полицай наскоро ми каза, че според него най-добрият начин да получиш информация от съмнителни личности е просто да им кажеш: „Е, говорят, че си непоправим и непрекъснато се забъркваш в неприятности, но едно нещо никога не би направил - да излъжеш. Твърдят, че ако изобщо ми кажеш нещо, то ще е истината. Затова съм тук.“
Приписвайки на бандита добродетелта честност, полицаят буквално го заставя да каже истината.
Когато на Херберт Хувър, ръководел на службата за регулация на цените, през Първата световна война му докладвали, че търговец от Средния запад нарушава правилата безочливо и открито, Хувър решил да действа заобиколно. Изпратил на търговеца телеграма в следния дух: „Назначавам те за председател на надзорния комитет в града.“ Телеграмата обяснявала колко високо ще оценят съдействието на търговеца, ако се погрижи колегите му в града да спазват доброволно разпоредбите на службата за регулация на цените. Телеграмата подействала като вълшебна пръчица. Оттогава въпросният търговец не само спазвал стриктно разпоредбите на отдела, но и посвещавал много време да убеждава колегите си да ги прилагат. Хувър използвал стар трик, към който учителите често прибягват, когато посочват най-палавото момче в класа и му казват: „Джими, трябва да