изляза от стаята за няколко минути. Искам ти да следиш за реда, докато се върна.“
Много отдавна Емерсън е казал: „Доверете се на хората и те ще ви бъдат верни.“
Опитайте. Ще откриете, че не е само банална фраза, а наистина действа.
Ние не сме еднакви за всички, които срещаме. Няма мъж, жена или дете, които да са изцяло добри или изцяло лоши. Характерите на всички имат различни страни. Почти винаги страната, която показваме, е страната, която другият изважда наяве. Безполезно е да съдите предварително и да решавате, че еди-кой си е капризен скъперник само защото ваш познат е останал с такова впечатление от него. Възможно е приятелят ви да е извадил наяве тази страна от характера му. С помощта на здравомис-лието и психологията вие навярно ще съумеете да поощрите доб-ротата и щедростта му. Струва си поне да опитате.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА НАКРАТКО
1. Независимо дали го съзнавате, вие контролирате действията и поведението на другите със собствените си действия и поведение.
2. Другият отразява почти огледално собственото ви поведение.
3. Ако се държите враждебно или се чувствате враждебно настроен, другият ще отрази враждебността ви. Крещите ли му, той се чувства принуден да отвърне със същото. Държите ли се спокойно и хладнокръвно, гневът му ще стихне, преди да е избухнал.
4. Ако проявявате ентусиазъм, ще вдъхнете внтусиазъм и у другия.
5. Ако сте уверени, другият ще ви повярва.
6. Започнете още от днес да се зареждате целенасочено с ентусиазъм. Поучете се от Франк Бетгър и се дръжте, сякаш сте въодушевени. Скоро ще се почувствате така.
7. Още отсега започнете целенасочено да се държите уверено. Не мърморете под нос, сякаш се страхувате да говорите. Изразявайте мнението си. Наблюдавайте стойката си. Прегърбената поза подсказва, че бремето на живота ви тежи непоносимо. Приведената глава показва, че животът ви е сломил. Вдигнете глава. Изопнете рамене. Крачете уверено и целеустремено.
Пета глава
КАК ДА СЪЗДАВАМЕ ДОБРО ВПЕЧАТЛЕНИЕ
Музикантите често разпознават тоналността на композицията още щом чуят първата нота. В повечето случаи композицията започва със същата нота като тоналността. Ако е написана в си бемол например, първият акорд ще е си бемол. Ще откриете също, че повечето музикални композиции завършват със същия основен тон.
Какво общо има това с човешките взаимоотношения? Много.
Първоначалният ни подход към другия, първите ни думи и действия почти винаги задават „тоналността“ на цялата среща. Ако от самото начало се държите като клоун, много трудно ще смените тона на разговора. Събеседникът ви просто няма да ви вземе на сериозно.
Всички на този свят очакват буквално да им кажете какво да правят. Възможно е да контролирате действията и поведението на другия в забележителна степен, стига да запомните, че трябва да го заговорите в същата тоналност, в каквато възнамерявате да завърши разговорът. Ако искате да ви приеме на сериозно, наложете сериозен тон още с първите думи. Ако искате разговорът да протече делово, подхванете го с делови тон. Ако искате да е непринуден, започнете непринудено.
Не забравяйте - събеседникът ви ще „оправдае“ очакванията ви. Ще изиграе ролята си на сцената, която вие създавате. Ако не искате да проведете целия разговор в отбранителна позиция, не започвайте с извинителна нотка. Търговски пътник похлоп-ва по вратата и когато домакинята отваря, казва: „Неприятно ми е да ви безпокоя, мадам...“, или „Няма да ви отнема много време...“ и несъзнателно контролира отношението на жената. Създава сцена, където тя е длъжна да изиграе ролята на обезпокоена домакиня, чието време отнемат.
Плах човек влиза в лъскав ресторант и казва извинително на салонния управител: „Съжалявам, но нямам резервация. Сигурно няма как да ме настаните по-близо до оркестъра.“ Несъзнателно той създава сцена, където салонният управител да изиграе ролята си. „Едва ли очаквате да ви настаня на централна маса, щом не сте си направили труда да се обадите за резервация“, казва управителят и го повежда към ъгъла.
Чували сте по радиото, телевизията или киното думите: „Прожектори, камера, снимаме.“ След тях започва действието. Камерите зажужават, актьорите заиграват. Ала актьорите не играят каквото им хрумне. Въплъщават се в отредените им роли. Играят съобразно предначертано настроение. И „сцената“, която изпълняват, съответства на декорите.
Независимо дали го съзнавате, или не, всеки път, когато общувате с някого, вие поставяте декори. Ако подготвите сцената за комедия, не очаквайте да изиграете сериозна драма. Ако подготвите сцената за трагедия, не очаквайте другият да се смее.