Помнете, че първите ви думи, действия и поведение неизменно подсказват тоналността. Чували ли сте някой да казва: „Не успяхме да се спогодим. Някак си не налучкахме правилния тон.“ „Не се получи“ - така определяме среща или разговор, потръгнали в грешна посока. Почти винаги причината е, че сме подхванали неправилна тоналност. Започнали сме минорно, а после се дивим защо е последвала толкова тъжна музика.
Разберете какво искате и композирайте в съответния дух
Доктор Рут Барби, директор на Института за семейни взаимоотношения в Атланта, Джорджия, е помогнала на много съпрузи да изгладят разногласията си. Разказа ми обаче колко се затруднява да въдвори помирителен тон в кабинета си. „Ще се върна при него, казва жената, ако покаже, че е искрен.“ „С радост ще я приема у дома, казва съпругът, но ако тя направи първата крачка“.
- Да се опитваш да ги помиряваш в такава атмосфера е безполезно - твърди доктор Барби, - понеже или единият, или другият ще прояви враждебност и срещата ще приключи с поредната кавга. Ала ако единият или другият, а най-добре и двамата започнат с нотка, която казва: „Искам да се върнеш“, почти всички трудности са преодолими.
Преди да се впуснете в какъвто и да е спор, задайте си въпросите: „Какво всъщност искам да постигна? Какво настроение искам да преобладава?“ После засвирете музика, която ще създаде подходящата сцена.
Как да оставим добро впечатление от самото начало
Друг начин да контролираме действията и поведението на хората е да помним, че първото впечатление, което оставяме у тях, най-често е впечатлението, което ще запазят за нас. Първата среща обикновено задава тоналността. По-нататък е много трудно да промените мнението на другия за вас.
Завчера разговарях с приятелка за търговец, когото и двамата познаваме.
- Не ми харесва - каза тя. - Подъл е и злонравен. Отнася се ужасно със съпругата си.
Останах смаян.
- Не разбирам - отвърнах. - Намирам го за един от най-приятните, добросърдечни хора в града. И съм сигурен, че със съпругата му са много щастливи заедно.
- Е - отговори приятелката ми, - знам само, че когато за пръв път влязох в магазина му, той разговаряше ужасно с жена си. Беше ядосан, крещеше и се държеше противно.
- Сигурно е избухнал по изключение - отговорих. - Но това определено не е характерно за него. Всички си изпускаме нервите понякога, но в този случай съм убеден, че става дума за изключение, а не за правило.
- Не знам - каза тя. - Не харесвам мъже, които говорят така на съпругите си, и независимо колко е мил през останалото време, няма начин да го харесам.
Всъщност въпросният търговец е един от най-всеотдайните съпрузи, които познавам. Не помня да съм срещал мъж, по-грижовен към жена си, или мъж с по-щастлива жена. За жалост обаче първия път, когато приятелката ми го е видяла, той се е представил като злонамерен, властен съпруг и завинаги ще остане такъв за нея.
Другите ни приемат съобразно собствената ни преценка
Вие самите сте по-отговорни за това как ви приемат, отколкото всеки друг. Мнозина се тревожат какво ще си помислят другите за тях. Ала малцина съзнават, че светът си формира представите основно в съответствие с мнението, което те имат за себе си. Този факт също се базира на психологически закон, неоспорим като закона за гравитацията.
Емерсън е казал: „Всепризната максима е, че човек получава толкова, колкото иска. Изискайте полагащото ви се място и отношение и всички ще се съобразят. Светът е длъжен да е справедлив. Той оставя всеки - с непоклатимо равнодушие - да си постави сам цената. Герой или глупак, светът няма да се намеси. Несъмнено ще приеме вашата мяра за собствените ви дела и съществуване, независимо дали се снишавате и отричате собственото си име, или съзирате как творенията ви се отразяват в небесния свод и застават редом до звездите.“
Ако не ви приемат както бихте желали, навярно трябва да вините себе си. Държите ли се като никой, светът ще ви възприема според собствената ви преценка. Държите ли се като някой, светът ще бъде принуден да се отнася подобаващо с вас.
Тук трябва да отправя едно предупреждение. Мнозина смятат, че показват на света колко високо се ценят, държейки се арогантно, властно, грубо и неотстъпчиво. Всъщност те показват точно обратното.
Не забравяйте - хората, които наистина се ценят високо, не се впускат в абсурдни крайности, за да докажат значимостта си. Онези, които си придават важност и се стремят да играят главна (според тях) роля, го правят, защото изпитват необходимост да се перчат. А изпитват необходимост да се перчат, тъй като всъщност се чувстват дребни и незначителни. Те непрекъснато се стремят да докажат на себе си, че са по-значими, отколкото се чувстват.