СЕДМА ГЛАВА НАКРАТКО
1. Човешките взаимоотношения често попадат в задънена улица, понеже и двете страни се страхуват да направят първата крачка.
2. Не чакайте знак от другия. Предположете, че той ще откликне приятелски, и действайте с такава нагласа.
3. Проявете отношение, каквото очаквате от другия. Дръжте се, сякаш сте сигурни, че той ще ви хареса.
4. Поемете риска, че другият ще реагира дружелюбно. Винаги е въпрос на шанс, но ще печелите в 99 на 100 от случаите, ако се обзаложите, че ще откликне приятелски. Откажете ли да рискувате, ще губите всеки път.
5. Не се престаравайте. Не се стремете да постигнете желаното на всяка цена. Не се стремете с всички сили да накарате другия да ви хареса. Помнете - понякога е вредно да сме прекалено чаровни и да прекаляваме.
6. Просто се отпуснете и приемете за гарантирано, че другите ви харесват.
7. Използвайте магията на усмивката да предразположите другия.
8. Още от днес започнете да си „изработвате“ искрена усмивка, упражнявайки се пред огледалото в банята. Трябва да умеете да я разпознавате. Огледалото ще ви каже дали усмивката ви е истинска или фалшива. Практикувайки усмивки, ще си създадете навик и наистина ще се почувствате по-усмихнато.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
КАК ЕФЕКТИВНИТЕ ГОВОРНИ ТЕХНИКИ ВИ ПОМАГАТ ДА УСПЯВАТЕ
Как умело да използвате думите
Как да използвате техниката, която съдия от Върховния съд нарекъл „бяла магия“
Как да накарате другите
да приемат гледната ви точка... бързо!
102
Осма глава
КАК УМЕЛО ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ДУМИТЕ
Ако събеседването с другите е сред слабите ви места в общуването, искрено ви препоръчвам да прочетете полезната и интересна книга на Хари Симънс „Как разговорът проправя път към успеха“.
След над 25 години работа в областта на деловия мениджмънт и човешките взаимоотношения господин Симънс твърди, че успехът често зависи в еднаква степен както от професионалните умения, така и от умението да разговаряме.
Когато го чух за първи път, заглавието на книгата му ми се стори малко преувеличено. После обаче се замислих за преуспелите мъже и жени, които познавам. Прехвърляйки списъка, открих, че всички притежават дар-слово.
Общата черта на преуспелите
Уилфред Фънк, главен редактор на списание „Вашият живот“, проучил историите на хиляди преуспели мъже и жени, търсейки общ знаменател. Открил, че всички до един боравят умело с думите. Способността да печелиш и дар-словото се оказали толкова силно обвързани, че спокойно можем да очакваме да увеличим доходите си, увеличавайки ефективността на изразните си средства.
Щастието зависи от езиКа
Щастието ни също зависи до голяма степен от способността ни да изразяваме с думи идеите, желанията, надеждите, амбициите или разочарованията си пред другите. Изследователи, завърнали се от самотни експедиции, ще ви кажат, че най-много им е липсвала възможността да си „побъбрят“ с някого. Психиатрите са открили, че мнозина са нещастни, защото - по една или друга причина - са неспособни да се изразяват и идеите и чувствата им не намират външен израз.
Как да завържем разговор
Мнозина се затрудняват, понеже не знаят как да подхванат разговор, особено с непознат. Те таят десетки интересни идеи, но не успяват да ги споделят. Колебаят се, защото им се струва неуместно да подхванат разговор ненадейно с някое дълбокомислено наблюдение върху природата на човека или Вселената, а същевременно се страхуват да не ги сметнат за досадни или елементарни, ако започнат с нещо изтъркано като: „Е, май се кани да вали.“
Уилям Джеймс е хванал бика за рогата, твърдейки, че много хора се затрудняват да водят свободно разговор, защото „се страхуват да не кажат нещо твърде тривиално, елементарно, не-искрено, недостойно за ушите на събеседника или по някакъв начин несъответстващо на ситуацията“. Той предлага следния лек: „Разговорите текат гладко и общуването е приятно... кога-то хората не възпират сърцата си и оставят езиците си да бърборят автоматично и безотговорно.“
Не се стремете към съвършенство. В статията „Не се стремете към съвършенство“, публикувана в списанието „Вашият живот“, Джон Д. Мърфи пише: „От ничия уста не може да капе мед през цялото време. Дългият размисъл не изстисква крилати фрази и литературни бисери от мозъците ни. Те се раждат неочаквано и спонтанно, когато се отпуснем и спрем да се страхуваме от себе си... Ръскин е казал, че пише добре само когато не се старае да пише добре. Хенри Джеймс-старши веднъж написал на приятел: „Хората често ме питат: „Какво мислиш?“ Откъде да знам какво мисля, докато не си отворя устата да го изрека?“ Повечето от нас рисуват мислено напълно погрешна картина за очакванията на околните. Шекспир не се е страхувал да не прозвучи изтъркано. Зачетете който и да е класик... и ще откриете предълги отегчителни пасажи... Миналата седмица си записвах какво вмятат в разговорите трима от най-популярните телевизионни водещи. Ето ви няколко примера: „Нима?“, „Ама че работа!“, „О! Това звучи любопитно!“, „Е, това вече е постижение!“. Дори при най-вдъхновяващите разговори цели 50 процента от казаното е не само банално, но и абсолютно безсмислено... поне в началните фази. След „подгряващия“ период, когато умствените колела се завъртят по-лесно, разговорът може да стане оригинален, стига участниците да не са твърде вторачени в тази цел. Все едно да търсите злато. Нито един здравомислещ златотърсач не би се отказал - или почувствал засрамен - от златна жила с проба, по-ниска от 24 карата. Ако не сте готови първо да изкопаете камари камъни и пръст без никаква стойност, примесени с нищожно количество злато, никога няма да стигнете до доходоносната жила.