На същия принцип, ако не искате другият да разбере какво мислите - ако не искате да разкривате картите си, - мълчете и слушайте. Защото независимо колко се стараете да се прикриете, другият ще ви „разобличи“, ако говорите по-дълго.
Слушането ни помага да преодолеем вторачването в себе си
Слушането извършва и друга „бяла магия“ - помага ви да преодолеете егоцентризма. Макар съвременната психология да възприема другояче себелюбието и самомнението, някогашното отношение към егоизма и самомнението е също толкова отрицателно като преди. И двете състояния са отявлени недостатъци. Внимателното изслушване на събеседника, съсредоточеното възприемане на интонацията и ударението, което поставя върху думите си, пренасочва фокуса ви извън самите вас.
А когато цялото ви внимание е съсредоточено върху другия - какво казва, какво иска, от какво се нуждае, - е невъзможно да се чувствате неловко и съсредоточени изцяло върху себе си. Ако сте „изключили“ другия, сте неспособни да общувате ефективно с него. Когато се фокусирате върху себе си, сте неспособни да възприемате света наоколо. Приличате на мъж, който кара автомобил по магистралата, вторачен в предното стъкло, вместо да гледа през него. Не е небходимо да сте пророк, за да се досетите, че катастрофата е неизбежна. Много челни удари между хората се дължат на факта, че единият е бил съсредоточен изцяло върху себе си.
Силният и здрав Аз е предпоставка да общуваме добре с хората, както силните и здрави крака и стъпала са задължителни за танцьора. Всеки опитен учител по танци обаче ще ви каже „да отклоните вниманието си от краката“, докато танцувате. Вглъби ли се твърде много в краката си, подвоуми ли се дали наистина краката му ще го послушат, танцьорът непременно ще се запрепъ-ва или движенията му ще станат непохватни и механични. Учителите по танци не препоръчват да си „ампутирате“ краката или стъпалата само защото са разбрали, че ще ви пречат, ако им обръщате прекалено много внимание. Всъщност те насърчават учениците си да засилват мускулите на краката си с определени упражнения. Когато танцьорът знае, че краката му са силни, той ще е по-склонен да ги забрави, докато танцува, отколкото ако тайничко се страхува да не го подведат, защото са недостатъчно силни.
По същия начин съвременните психолози вече не настояват да омаловажаваме егото си или да го преодоляваме, или да над-могваме всички егоистични инстинкти. Казват ни обаче да отклоняваме вниманието от себе си, да не се държим егоцентрич-но и самовлюбено по дребнав, глупав начин.
Повечето от съветите как да преодоляваме самомнението, давани в миналото, са погрешни. Натякваха ни колко е лошо да се грижим за себе си и колко е срамно да признаваме, че изпитваме себеуважение. Понеже всеки таи копнеж да утвърждава себе си, тези съвети само подклаждат още повече съсредоточаването върху собственото „аз“ и приковават вниманието към собствените ни дребнави и егоистични желания. Да преодолеем пре-каленото вторачване в себе си е възможно не ако си кажем колко е лошо да се оценяваме високо, а ако се убедим, че няма полза да се съсредоточаваме изцяло върху себе си.
Добрият танцьор трябва да се вслушва в музиката. Тайната на танца, щом научите основните стъпки, е не да си повтаряте съзнателно „сега десният ми крак трябва да се озове тук, а после левият ще пристъпи леко натам“. Ако го правите, няма да чувате музиката, а ако не слушате музиката, няма да спазвате ритъма. Добрият танцьор се съсредоточава върху музиката, която оркестърът изпълнява, и оставя краката си да си вършат работата.
Слушайте музиката на другия. Когато общуваме с хората, трябва да прилагаме подобна техника. Да се вслушваме в музиката, която другият изпълнява, ако искаме откликът ни да породи хармония, а не дисонанс. Спрете ли да слушате музиката, започнете ли да си мислите: „Какво да кажа сега, за да го затапя?“, „Как да вмъкна някоя историйка, за да го впечатля?“, ще изгубите ритъма.
Ако просто слушате музиката и откликвате, ще откриете нещо много изненадващо - че също като краката мозъкът ви работи по-добре, ако го оставите да си върши работата на спокойствие.
Сигурно ще откриете колко по-спонтанно и естествено се държите и ще се удивите как умните и уместни реплики сякаш се изплъзват неочаквано от устата ви.
Не се престаравайте. Уилям Джеймс твърди, че повечето разговори се оказват отегчителни, защото събеседниците се преста-рават. Когато всеки полага съзнателно усилие да „измисли нещо съществено“, той се страхува, че думите му са недостойни за одобрението на другия. „Ако успеят да се отпуснат, казва Джеймс, да отворят усти и да оставят думите да се леят, шансовете да кажат нещо наистина уместно се увеличават неимоверно.“