Забелязали ли сте колко често в Библията похвалата и признателността са свързани с чудеса? Преди Елисей да напълни по чудо съдовете на бедната вдовица с дървено масло, той го благославя и отправя благодарност. Преди Иисус да умножи хляба и рибата, той ги благославя, вдига очи към небето и благодари.
„С всяка похвала подсилваме вроден закон на съзнанието, пише Чарлз Филмор. Цялото съзидание откликва на похвалата и се радва. Дресьорите на животни галят и награждават питомците си с деликатеси за проявеното послушание; децата грейват от щастие и радост, когато ги похвалят. Дори растенията се развиват по-добре, когато ги обичаме“.
Сякаш никой не знае как точно похвалата освобождава енергия. Ала опитът го потвърждава. Забелязали ли сте как се при-повдига духът ви, когато някой ви отправи искрен комплимент или ви благодари за добре свършена работа?
Познавах достолепна стара дама, която на всеки комплимент за добрия и външен вид отговаряше така: „Благодаря, тези думи ме зареждат за още една година живот.“ Не е грешала. Понеже похвалата ни вдъхва енергия и нов живот.
Силата, която черпим от похвалата, не е илюзия. Нито е плод на въображението ни. По някакъв начин, неведом за науката, похвалата осовбождава действителна физическа енергия.
Когато работел като психолог във Вайнланд Трейнинг Скул в Ню Джързи, доктор Хенри Х. Годард използвал инструмент за измерване на умората, който нарекъл „ергограф“. Ко-гато изморени деца чували думи на похвала или одобрение, ер-гографът отчитал незабавен прилив на нови сили. Когато критикували или обезкуражавали децата, ергографът показвал как енергията внезапно ги напуска. Ето как, макар да не може да обясни силата на похвалата, науката може да я измери!
Как да прилагаме похвалата, когато общуваме
В този момент сигурно си казвате: „Е, идеята как похвалата освобождава енергия и приповдига духа на човека по необясним за науката начин определено е интересна, но какво общо има това с въпроса как да се разбираме с другите?“
Отговорът е: „Всичко.“
Помните ли нашето мото - ниската самооценка поражда неразбирателства и неприятности?
Е, ето ви един почти чудодеен начин да подхраните самочувствието на ближния.
Преди няколко години обсъждахме с Чарлз Г. Никълс, президент на „Г.М. Маккелви Ко.“ в Йънгстаун, Охайо, как свад-ливите и несговорчиви хора обикновено страдат от ниско самочувствие.
- Щеше да е прекрасно - казах аз, - ако някой откриеше чудотворно хапче за човешката душа - нещо като еготоник, който да си носим в джоба? Срещнем ли обезсърчен човек, ядосан или решен да ни създава главоболия, даваме му една доза от шишенцето. Той започва да се оценява по-високо - самочувствието му нараства и хоп! - става по-дружелюбен и съпричастен.
- Има такъв тоник, Лес - отвърна ми Чарлз Никълс. - И повярвай ми, действа удивително като истинско чудотворно хапче. Това чудотворно хапче е похвалата - да отдаваме заслуженото на другия, да му показваме, че оценяваме усилията му.
Какво най-много искат хората
Спомнете си също още една аксиома от тази книга: „Откривайте какво наистина искат хората и им го давайте.“
Когато ми разказваше за силното въздействие на похвалата в сферата на бизнеса, Чарлз Г. Никълс спомена за повсеместно проучване, проведено от Националната асоциация на търговците на хранителни стоки на дребно, на която той е бивш председател. Помолили хиляди работници и началници да съставят списък на факторите, които според тях са най-важни за работниците, и да ги подредят според значимостта им. Условието „признание за положения труд“ безапелационно се класирало на първо място в списъка на работниците. Началниците го поставили на седмо място.
Очевидно малцина осъзнават колко съществено е за работника да получава признание за свършеното и похвала за добрите постижения.
Навсякъде - у дома, в училище, в службата, в завода - хората са жадни за похвала и признание. Заситим ли глада им, те по-щедро ще откликнат на желанията ни, независимо дали засягат уменията им - физически и умствени, идеите им, сътрудничеството им и пр.
Как всеки ден да извършваме малко чудо
Най-истинското чудо е самият живот. И всеки път, когато вдъхваме на другия повече живот - „оживотворяваме го“, както гласи формулата, - извършваме малко чудо. Винаги, когато повдигаме духа на някого или го зареждаме с живец и енергия, извършваме малко чудо. Лесно е. Трябва само да свикнете да отправяте по една искрена похвала всеки ден.