Похвалим ли постъпката или качествата на другия, поощряваме самооценката му, а не егоизма и самомнението му.
Похвалим ли другия просто като личност, вероятно ще поощрим тщеславието му.
ГЛАВНОТО В ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
1. Искрената похвала чудотворно вдъхва енергия и физически сили и приповдига духа на другия.
2. Обезкуражените, немарливите или необщителните навярно страдат от ниско самочувствие. Похвалата може да послужи като чудодейно хапче, да подейства като лековита „инжекция“ и да промени положително поведението им.
3. Изразявайте признателност. Благодарете, за да покажете, че оценявате стореното.
4. Не пестете сърдечните думи. Благодарността не е често срещано явление. Ако изразявате щедро признателност, ще изпъкнете.
5. Станете по-щастливи и спокойни, отправяйки по три ис-крени комплимента всеки ден.
Тринадесета глава
КАК ДА КРИТИКУВАМЕ ДРУГИТЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБИДИМ
Около 95 процента от случаите, когато заявяваме на някого: „Казвам ти го за твое добро“, всъщност не е така. Казваме му го, за да подхраним самочувствието си, посочвайки някакъв негов недостатък.
Една от най-често срещаните слабости при общуването е начинът, по който се стремим (понякога несъзнателно) да подсилим самочувствието си, накърнявайки самочувствието на другия. Хроничното критикуване, омаловажаване, натякване, обвиняване са симптоми на ниска самооценка.
Както Джон Д. Мърфи се изразява в статия за списание „Вашият живот“: „Омаловажаваш, когато се чувстваш маловажен.“
Понякога обаче се налага способният лидер да посочи грешките и да „поправи“ подопечните си. Това е истинско изкуство, в което мнозина бъдещи ръководители се провалят.
Да погледнем критиката в нова светлина
Понеже изкуството на критиката е толкова непознато и понеже 99 процента от хората са толкова неумели в него, самата дума „критика“ оставя лош вкус в устата. Изникне ли думата в съзнанието ни, се сещаме за мъжете и жените, критикували ни лошо. Представяме си как някой „ни се нахвърля“, „разнищва всичките ни недостатъци“, унижава ни, „унищожава“ ни.
Истинската цел на критиката обаче е не да унищожиш някого, а да го въздигнеш. Не да нараниш чувствата му, а да му помогнеш да си върши работата по-добре.
Неотдавна обсъждах седемте правила за успешна критика (с които ще ви запозная накратко) с Уолтър Джонсън, вицепрезидент на „Америкън Еърлайнс“. Говорехме за истинската необходимост от критика и как тя наистина може да е полезна. „Знаеш ли, Лес? - каза ми той. - Пилотът преди приземяване е добър пример за правилна критика. Кулата непрекъснато критикува и поправя курса му. Отклони ли се, кулата веднага му съобщава. Ако се сниши прекалено, тутакси го предупреждават. Ако има опасност да излезе извън пистата, го поправят. Не съм чувал обаче някой пилот да се е обидил от критиките. Не съм чувал някой да казва: „О, той винаги ми намира грешки. Не може ли да каже нещо хубаво за разнообразие?“
Как да държим другия в правия път
Следващия път, когато се наложи да върнете някого в правия път, припомнете си как летищата „поправят“ пилотите. Не забравяйте, че критиката им не цели задоволяване на егото, а да постигне добър краен резултат както за авиолинията, така и за пилота. Човекът в кулата не общува с личности. Не отправя обвинения. Забележките му не гърмят на всеослушание по високоговорителите, а в строга изолация - в слушалките на пилота. Диспечерът критикува действието, не личността. Не казва: „Ама че тъп начин да подходиш за приземяване!“, просто: „Снишаваш се твърде ниско.“
От пилота не изискват да задоволи някоя прищявка на шефа. Той самият има егоистична подбуда да приеме критиката и да извлече полза от нея. Не се обижда; в действителност изпитва признателност. Склонен е по-скоро да почерпи човека в кулата с една вечеря, отколкото да го наругае.
И наистина главното в случая е, че и пилотът, и шефът му постигат благотворен краен резултат. Критиката постига нещо.
Всички критики трябва да следват този дух. Тогава и резултатите ще са благотворни.
Седемте правила за ползотворна критика
1. Да критикуваме само на четири очи
Ако искате критиката ви да въздейства, не бива да настройвате егото на другия срещу себе си. Не забравяйте какво целите - да постигнете добър краен резултат или да го върнете в правия път, а не да унижавате егото му. Дори мотивите ви да са най-възвишени и да сте в правото си да порицаете някого, помнете, че най-важното е как се чувства той. Дори най-безобидният укор, отправен в присъствието на трети лица, сигурно ще предизвика гняв. Справедливо или не, критикуваният ще се почувства унизен пред колегите или пред приятелите си.