Противоположния полюс заемат тираничните, властни личности, които също „се спогаждат“ с другите по типичен начин -потушават всякаква съпротива и ги превръщат в изтривалки.
Не се нуждаем от повече книги по тази тема, тъй като всеки от нас си е разработил система да се спогажда с хората. Дори невротиците прилагат специфичен метод и психолозите твърдят, че неврозата сама по себе си може да бъде определена като схема от реакции, разработена от невротика като механизъм за взаимодействие с околните.
Важното е да се наблегне върху начина на общуване или върху отношението към хората, носещи ни лично удовлетворение и същевременно ненакърняващи егото на другите. Науката за човешките взаимоотношения осветлява модели за общуване, при които егото и на двете страни остава непокътнато. И това е единственият метод за разбирателство с хората, който осигурява истински успех и истинско задоволство.
Защо 90 процента от хората се провалят в живота
В Технологичния институт „Карнеги“ провели изследване на 10 000 души и установили, че 15 процента от успеха се дължи на техническото обучение, на интелекта и професионалните умения, а 85 процента - на личностни фактори, на способността за успешно общуване!
Бюрото за професионална ориентация в Харвардския университет проучило хиляди случаи на уволнени мъже и жени. Открили, че на всеки един, изгубил работата си поради неспособност да изпълнява задълженията си, се падат двама, уволнени заради неумение в общуването.
Процентът е още по-висок в изследване, цитирано от доктор Албърт Едуард Уигъм в рубриката му „Да опознаем съзнанието си“. От 4000 души, уволнени през една и съща година, само 10 процента - тоест 400 - изгубили работата си, понеже не успявали да се справят с нея. Деветдесет процента - или 3600 -останали без работа, защото не им достигали социални умения.
Откъде произтичат успехът и щастието Огледайте се наоколо. Дали най-преуспелите хора, които познавате, се отличават с най-остър интелект и с най-голяма сръчност? Намирате ли, че онези, които са най-щастливи и се забавляват най-много, са далеч по-умни от другите ви познати? Ако се замислите за минута, сигурно ще отговорите, че най-преуспелите ви познати и хората, най-доволни от живота, са онези, успяващи да „влязат под кожата“ на другите.
Личностните ви проблеми са проблемите ви с другите
Днес има милиони хора, които са стеснителни, срамежливи, плахи и неспокойни в социални ситуации; страдат от комплекс за малоценност и не осъзнават, че истинският им проблем е проблем в общуването. Те сякаш не успяват да прозрат, че личностният им провал се дължи на неспособност да общуват успешно с другите.
Има и мнозина, които, поне външно, изглеждат пълна противоположност на свенливия, смирен типаж. Те излъчват самонадеяност, властни са и доминират във всяка социална група, в която попаднат - в дома, в службата, в клуба. Но и те съзнават, че нещо им липсва. Питат се защо подчинените им или близките им не ги оценяват. Чудят се защо околните не им съдействат по-охотно, защо е необходимо напрекъснато да ги държат в железен юмрук. И най-вече, в мигове на откровение осъзнават, че хората, които най-много се стремят да впечатлят, всъщност никога не им предоставят мечтаното одобрение и приемане. Си-лом се мъчат да отвоюват съдействие, преданост и приятелство, да накарат другите да работят за тях, но единственото, с което не могат да се сдобият със сила, е най-желаното. Няма как да принудят другите да ги харесват и те никога не получават каквото искат, защото не са шлифовали изкуството да общуват.
В книгата си „Да се научим да разбираме страховете у себе си и у другите“ Бонаро Овърстрийт пише, че разрушителните емоционални проблеми винаги се коренят във взаимоотношенията ни с хората. „Изпитваме страх, когато колата ни се подхлъзне по заледената магистрала, но този страх не изкривява личността ни. Усещаме болка, когато изпуснем чук върху крака си, но тази болка не поражда мрачна враждебност... Единствената загуба, която човешкото същество не може да понесе и при която не запазва емоционалното си здраве, е загубата на доброжелателство между него и събратята му.“
Методите от епохата на „конската каруца“ не работят в атомната ера
Било е време, когато влиятелните индустриалци сигурно са можели невъзмутимо да заявят: „По дяволите хората!“ Дори през Втората световна война, когато потребителските стоки са били оскъдни, търговците, продавачите и бизнесмените безнаказано са демонстрирали такова отношение.