Какво представлява егоизмът всъщност?
Едуард Бок, известен издател и филантроп казва, че онова, което наричаме его и самомнение, в действителност е „божествената искра“ у човека и само онези, „разпалили божествената искра у себе си“, са способни на величави постъпки.
Както и да го наречете - „човешко достойнство“, „индивидуалност“ и пр. - дълбоко в сърцето на всеки мъж и жена има нещо съществено, което изисква уважение. Човешкото същество е уникална, индивидуална личност и най-могъщият порив у всеки е да пази тази индивидуалност, да закриля тази същностна черта от враговете.
Затова не бива да се отнасяте към хората като към машини, като цифри в регистъра или като „маси“. Рано или късно ще ви накажат. Всеки, опитал се да отнеме индивидуалната стойност на човешките същества, е претърпял провал. Тя е по-могъща от всички армии и затворнически лагери. Надвила е феодалите, пожелали да превърнат хората в крепостници. Надделяла е над армиите на Хитлер. И е създала условията за нашата „земя на свободни хора“; ако се зачетете внимателно, Декларацията за независимост всъщност е декларация за независимостта на индивида. Силата и произтича не от факта, че утвърждава правата на отделна група, а от факта, че постановява неотменими права на „всички хора“.
Добре е също така да отбележим, че Декларацията за независимост определя истинската стойност на индивида като дар Божи, а не като нещо, което той е постигнал сам. „Смятаме за очевидна истината, че всички хора... са надарени от Създателя си с неотменими права...“
Не става дума за религиозна книга, ала в крайна сметка религията и човешките взаимоотношения са неделимо цяло. Ако не вярвате, че Създателят ни е отредил неотменими права и изконна ценност, няма как да повярвате в човека. Комунистите твърдят, че няма Създател, и следователно не придават особена стойност на хората. Комунистът не цени индивида.
Според Хенри Кайзер човек автоматично започва да се отнася добре с ближните си, стига да си припомни, че всеки индивид е ценен, понеже всеки индивид е Божие дете.
Това е и единственото истинско основание за себеуважение. Мъжът или жената, осъзнали, че са „нещо“ не заради постъпките си или добротата си, а благодарение на Божията милост, дарила ги с духовна ценност, развиват здравословно себеуваже-ние. Онези, които не го разбират, се опитват да си придадат значимост, трупайки пари, придобивайки власт и слава или по стотици други начини. Те са не само „егоисти“ в най-лошия смисъл на думата, но и несекващият им глад за себеутвърждаване причинява повечето от проблемите на този свят.
ВсичКи сме егоисти - четири ЖитейсКи фаКта
Щом общувате с хора, независимо дали са деца, съпруги, съпрузи, съседи, началници, работници или затворници, трябва да запечатате веднъж завинаги следното в съзнанието си и да го спазвате на практика:
1. Всички сме егоисти.
2. Всички се интересуваме от себе си повече отколкото от всичко останало на този свят.
3. Всеки срещнат иска да се чувства ценен и да „значи нещо“.
4. Всяко човешко същество копнее за одобрението на другите, за да одобрява себе си.
Егото на всички ни е гладно. И само когато този глад е поне отчасти задоволен, сме способни да „забравим себе си“, да отклоним вниманието си от своето „аз“ и да го насочим другаде. Само който се е научил да харесва себе си, съумява да проявява щедрост и дружелюбност към останалите.
КаКво прави хората самомнителни и самонадеяни
Преди смятахме за основен проблем на егоиста, че надценява себе си и е прекалено самомнителен, че е възможно егоцентриците някак си да загърбят високото мнение за себе си и да се
„излекуват“. Психолозите от старата теоретична школа мислели, че егоистът се отличава с твърде високо мнение за себе си и начинът да се справят с него е да го „разобличат“, „да го смирят“ и „да му избият от главата стремежа да важничи“. Преди стотици години обществото прилагало тези методи срещу престъпниците. Дори днес мнозина се опитват да ги използват при упорити хора с трудни характери. Тези тактики обаче са доказали неефективността си. Те успяват само да породят още повече враждебност и подклаждат свръхчувствителността на его-то.
Причината, поради която тези методи не работят, е съвсем проста. Благодарение на изследванията на клиничните психолози, проучвали случаи на истински хора (а не на теоретични кон-структи), вече знаем със сигурност, че самомнителните егоцент-рици не страдат от прекалено висока самооценка, а тъкмо обратното.