Като използва киберспособностите си, Джули написа писмо от Чарли Доусън до Перигрин Слейд и го запази за по-късно използване. През това време Бени проучваше каталога на следващия голям търг в „Дарси“. Холандски и фламандски стари майстори, насрочен за 20 май. След известно време той посочи илюстрацията на едно малко маслено платно.
— Тази — каза той. Джули и Тръмпи го погледнаха. Натюрморт, представляващ синьо-бяла делфтска купа с малини, до която имаше няколко мидени черупки. Странна композиция. Купата стоеше на ръба на стара очукана маса.
— Кой е тоя Коорте, по дяволите? — попита Тръмпингтън Гор. — Никога не съм чувал за него.
— Малцина са чували, Тръмпи. Доста неизвестен художник. От Мидълбургската школа, Холандия, средата на седемнайсети век. Но от него не са запазени много картини, не повече от шейсет по целия свят. Затова е… рядък. Винаги е рисувал едни и същи неща. Ягоди, малини, аспержи и понякога мидени черупки. Адски досаден, но си има почитатели. Погледнете оценката.
В каталога се посочваше от сто и двадесет до сто и петдесет хиляди лири.
— Тогава защо Коорте? — попита Джули.
— Защото има един холандски бирен милиардер, който е маниак на тема Коорте. Няма да присъства, но ще има негов представител. С непопълнен чек.
На сутринта на 20 май в аукционерската къща „Дарси“ кипеше оживление. Перигрин Слейд отново лично щеше да води търга и вече беше влязъл в залата, когато госпожица Бейтс забеляза, че има поща. Беше девет часът. Търгът започваше в десет. Тя прочете писмото и като прецени по съдържанието, че може да е важно, разпечата копие на лазерния принтер. С него в ръка заключи кабинета и побърза след шефа си.
Завари шефа си да проверява микрофона си на подиума. Слейд и благодари и прегледа писмото. Пращаше го Чарли Доусън и можеше да е извънредно полезно.
„Скъпи Пери, снощи на вечеря чух, че пристигнал някой си Мартин Гети. Настанил се при приятели и се надявал да остане инкогнито.
Сигурно знаеш, че той е един от водещите производители на говеждо в Кентъки. Освен това има частна колекция от произведения на изкуството, която никой не е виждал. Хрумна ми, че може да е в Лондон поради тази причина. Поздрави, Чарли.“
Слейд прибра листа в джоба си и отиде при масата за регистрация във фоайето. Ако не бяха отлично познати на аукционера, участниците в търга обикновено попълваха формуляри и получаваха пластмасова карта с номер, с която се обозначаваше победителят. Участникът само я вдигаше и служителят записваше номера му. Оттам се взимаше името, адресът и банковата му сметка.
Още бе рано, девет и петнадесет. До този момент имаше попълнени само десет формуляра и нито един от тях не беше на Мартин Гети. Но дори само името бе достатъчно, та на Слейд да му потекат слюнките. Той размени няколко реплики с трите красавици зад масата и се върна в залата.
В десет без петнадесет към тях се приближи нисък, не особено добре облечен мъж.
— Ще участвате ли в търга, господине? — попита едно от момичетата и взе един формуляр.
— Определено, млада госпожице.
Южняшкият говор се провлачваше като гъст сироп.
— Името ви, господине?
— Мартин Гети.
— Адрес?
— Тук или вкъщи?
— Постоянният ви адрес, ако обичате.
— Бийчъм Стъд, Луизвил, Кентъки.
Когато свършиха с подробностите, американецът си взе номера и влезе в залата. Перигрин Слейд тъкмо се канеше да се качи на подиума. Когато стигна до най-долното стъпало, някой почтително го дръпна за лакътя. Той погледна надолу. Светлите й очи блестяха.
— Мартин Гети. Нисък, със сива коса, брада катинарче, оръфано палто, зле облечен. — Тя се огледа. — Третият ред отзад напред, до централната пътека, господине.
Слейд се усмихна доволно и продължи да се качва на своя Олимп. Търгът започна. Клаас Моленер се продаде за прилична сума и служителят отбеляза всички данни. Носачите поставяха шедьоврите, малки и големи, на статива под подиума. Американецът не наддаваше.
Две картини на Томас Хеереманс отидоха при новите си собственици и един яростно оспорван Корнелис де Хеем донесе два пъти повече от оценката, но американецът все още не се включваше. Слейд знаеше, че поне две трети от присъстващите са забелязали младия амстердамски агент Ян де Хоофт. Но за какво бе дошъл свръхбогатият американец? Наистина беше облечен доста скромно. Да не си мислеше, че може да заблуди големия ас, върховния Перигрин Слейд? Коорте беше номер сто и втори. Стигнаха до него малко след единадесет и петнадесет.
Отначало имаше седем наддаващи. Петима отпаднаха при цена сто хиляди лири. Тогава вдигна ръка холандецът. Слейд грейна. Знаеше точно кого представлява де Хоофт. Онези стотици милиони, направени от пенлива светла бира. При цена сто и двадесет хиляди лири отпадна още един от наддаващите. Останалият сам лондонски агент продължи да се съревновава с безизразния холандец. Но де Хоофт имаше по-дебела чекова книжка и го знаеше.