Лий-Тревърс основателно се беше застраховал, за всеки случай. На другия ден Слейд възнамеряваше да отиде до Лондон за поредното си изключително болезнено посещение при Марина и щеше да се отбие в службата, за да провери в компютъра.
Компютърът напълно потвърди писмото от „Хийтроу“. Някой си Хемиш Макфий се беше появил в клона в Бери и бе оставил викториански натюрморт, озаглавен „Чантата за дивеч“. Бяха му дали складов номер Ф 608.
Архивът на склада показа, че картината е получена в Лондон на 1 август и на 6-и е била взета от „Колбърт“. Слейд изключи системата, като си мислеше, че ще чака с интерес доклада на легендарния Стивън Карпентър, когото лично не познаваше.
Той си погледна часовника и видя, че е шест часът в Лондон или един на Карибите. В продължение на час се мъчи да се свърже с Лий-Тревърс по мобилния му телефон или радиостанцията, но винаги попадаше на грешен номер. Накрая се отказа и отиде на срещата си с Марина.
На 18-и един нисък носач с гащеризон на института „Колбърт“ влезе в „Дарси“ и отиде на гишето. Носеше малка маслена картина в найлонова опаковка.
— Добрутро, малката. Пратка от „Колбърт“.
Младата жена зад гишето въпросително го погледна. Мъжът извади от джоба си лист хартия.
— Складов номер в „Дарси“ Ф шестстотин и осем. — Лицето й се проясни. Имаше номер, който да въведе в компютъра зад себе си.
— Един момент — каза момичето, обърна се и се консултира с извора на мъдростта. Оракулът й обясни положението. Тя видя, че въпросната картина е напуснала склада за анализ в „Колбърт“ по нареждане на отсъстващия шеф на отдел „Съвременно британско и викторианско изкуство“. И сега я връщаха. Служителката повика носач на фирмата.
След няколко минути вече беше подписала разписката на човека от „Колбърт“ и увитата картина бе свалена в склада.
„Ако пак дойда в тази сграда — докато излизаше на горещия паваж, си помисли Тръмпингтън Гор — ще трябва да започна да им плащам наем.“
На 20 август докладът на професор Стивън Карпентър пристигна в хемпширското имение на Перигрин Слейд, който тъкмо закусваше след приятно плуване в басейна. Докато го четеше, яйцата и кафето му изстинаха. Писмото гласеше:
„Уважаеми господин Слейд, сигурен съм, вече знаете, че преди да замине на почивка, Алан Лий-Тревърс ме помоли да погледна една малка маслена картина, смятана за късновикторианска и нарисувана в страната.
Трябва да отбележа, че тази задача се оказа изключително предизвикателство и удоволствие за мен.
На пръв поглед озаглавената «Чантата за дивеч» картина се отличава с абсолютна грозота и липса на достойнства. Обикновена мацаница на бездарен аматьор отпреди стотина години. Вниманието на Алан обаче беше привлякла дъската и затова съсредоточих усилията си върху нея.
Извадих викторианската рамка и внимателно проучих дървото. То несъмнено е от топола, при това много стара. По ръбовете открих следи от някогашно лепило, което показва, че навярно е част от много по-голяма творба, например от олтар.
Отрязах малък фрагмент от задната част на дъската и го подложих на анализи за възраст и произход. Както ви е известно, при тополите дендрохронологията е безполезна, тъй като за разлика от дъба, това дърво няма годишни пръстени. Въпреки това съвременната наука има на разположение още няколко фокуса.
Успях да установя, че дървото почти със сигурност произхожда от района между Сиена и Флоренция и трябва да е било отсечено към 1425 г. По-нататъшните анализи с помощта на спектромикроскоп показаха несиметрични следи, оставени от трион, идентични с онези по други дъски от този период и район. Това доказва, че произхожда от същата дърводелница в някогашна Тоскана, която са използвали някои от най-големите майстори от онова време.
Викторианската картина на две мъртви яребици и пушка несъмнено е нарисувана върху много по-старо произведение. Взех микроскопична люспа от боята и установих, че тази на оригиналната картина не е масло, а темпера.
Взех още по-миниатюрен фрагмент темпера за спектроанализ и открих, че съдържа абсолютно същото съчетание, каквото са използвали неколцина майстори от периода. Накрая направих рентгенова снимка, за да видя какво се крие под по-късното изображение.
Отдолу има темперна картина и само дебелият пласт боя, положен от неизвестния викториански вандал, не позволява по-голяма яснота.
Фонът представлява пасторален пейзаж от посочения период, ниски хълмове и в далечината — камбанария. В средата като че ли има път, излизащ от плитка долина.