академия и също заплаши:
-Ще те прокълна!
Черните вени се проявиха още по-отчетливо и заплахите преминаха на ново ниво:
-Така ще те нацелувам, че няма да ти останат сили за проклятия.
Но и аз имах какво да отвърна:
-А аз така ще те прокълна, че ще ти се отиска да ме целуваш!
Неочаквано, лицето на магистъра си възвърна първоначалния вид, очите дяволито
заблещукаха и той ме окуражи:
-Започвай.
-Така-а-а – недоверчиво проточих аз, - а ако аз започна…
-Аз ще те нацелувам – неочаквано весело ми отговори Риан, след което, с явна
провокация се усмихна.
Кой знае защо, аз също се усмихнах, но не бързах да го проклинам.
-Хайде, де, съвсем мъничко – ме подтикна коварно магистърът.
-Не! – нагло отсякох аз.
В отговор чух:
-Страхливка.
И погледът му беше един такъв, очаквателен, и искриците в очите – насмешливи, и
усмивчицата хитра-хитра и изкусителна.
-А ти си… ти си … обидко!
-Аз съм обидко? – учудено уточни Риан. – Моята собствена годеница пред очите на
всички ме заплашва, а аз съм обидко? И каква изобщо е тази дума?
-Страхливка с нищо не е по-хубава! – защитих се аз.
-Обидко изобщо звучи ненормално – скастри ме той.
-А на мен ми харесва! – направих аз гръмко заявление.
Риан изведнъж някак много топло се усмихна и тихият му глас като че ли ме погали:
-А на мен ти ми харесваш.
И аз се усмихнах в отговор и го прегърнах, магистърът ме притисна в силните си обятия,
а след това аз полюбопитствах:
-Какво му има на този пръстен?
-Ти – спокойно отговори Риан.
-Ти… в какъв смисъл? – отново се напрегнах аз.
Подсмихвайки се, лорд-директорът се наведе към мен и издиша в лицето ми:
-Лейди Риате, ще ми позволите ли една малка волност?
-Не – уверено отсякох аз.
-Страхливка-а-а – изсъска Риан и ме подхвана на ръце.
Изви се адски пламък.
Никога не бях стъпвала във Вечните лесове… до този момент. И някак изведнъж много
ярко и достоверно си представих, че ни се случват всички тези ужаси, които, както разказват, творят с натрапниците зелените елфи и техните вечни съюзници – лессарите. И ако все пак с
елфите все някак можеш и да се разбереш, то лессарът ще те убие и няма даже да забележи.
-Риан, а…
-Страхливка – насмешливо повтори той, продължавайки да ме носи през гората, натам,
откъдето се чуваше, че шуми вода.
-Ама ние сме на елфийските територии – изплашено прошепнах аз, - само тук е вечно
лято.
-Знам – спокойно се отзова той, продължавайки да лавира между дърветата и да ме носи
нанякъде.
-Ррриаааан – проточих аз.
-Сърце мое – той топло ми се усмихна, - това е територия на мъжа на сестра ми, но дори
да не беше така, аз искрено съжалявам тези, които биха се опитали да ни нападнат.
Аз, за всеки случай, все пак се свих, очаквайки въплъщението на кошмарите, които
разказват за зелените елфи. Та те са толкова сурови, че някои зелени елфи бягат от същите
тези зелени елфи при нас, и, без значение, че ужасно мръзнат при нашия суров климат,
изобщо не щат да се връщат обратно!
-Аз и преди съм бил тук – забелязвайки бледото ми лице, поясни Риан, - и неведнъж. И
нищо не ми се е случвало – а след това ехидно добави, - но ти можеш да позаплашваш, че ще
се откажеш от нашия годеж и тогава на теб със сигурност нещо ще ти се случи.
-Какво например? – мигновено уточних аз.
-А ти позаплашвай първо – невъзмутимо ме подтикна Риан.
В този момент излязохме от гората. И се оказахме на брега на малко кръгло езерце.
Такова едно, почти приказно езерце, с прозрачна вода и вече познатите ми водни лилии, и
със зелени брегове, и…
-Мъж! – пропя седналата на брега русалка.
-Къде? – няколко зеленокоси главички се надигнаха от езерото, - къде е мъжът?
А на мен веднага ми стана много интересно, а колко често лорд-директорът посещава
това езеро?
-Къде е мъжът? – една от лилиите се заклати и се отдръпна, откривайки муцунката на
русалката с чипо носле, съвсем близо до брега, на който стояхме ние.
И именно тази муцунка изведнъж се изкриви и русалката се разпищя:
-Това е Тьер!
Над брега и гората се вдигна глъчка, а в следващият момент, тълпата русалки напусна
езерото и побягна нанякъде, трошейки храсталаците… Скоро след това писъците и тропота
затихнаха в далечината.
Забелязал стъписания ми поглед, магистърът невъзмутимо сви рамене и с неохота
поясни:
-Те бяха прекалено настойчиви с предложенията си предишния път.
И толкова. След като приключи с обясненията и на мен ми направи предложение:
-Събличай се.
-Благодаря, на мен и така си ми е добре – вежливо го отклоних аз.