Мъждукането на черните очи омагьосваше, както и усмивката на магистъра, а след това,
той ме хвана за ръка, отведе ме до езерото, дръпна ме, така че да се наведа и шепнешком
помоли:
-Докосни водата – и забелязвайки недоверието ми, поясни, - това не е просто горско
езеро, Дея. За тези, у които има капчица елфийска магия, то е източник на целителна сила.
Сега то ми е необходимо, за да се възстановя – и тъжно въздъхвайки, Риан си призна: -
Гърлото ме дере нетърпимо.
-И какво чакаш тогава? – аз не скрих възмущението си. – Ако действително ще помогне,
то…
-Искам да видя изражението ти, когато се докоснеш до водата - прошепна той.
Хвърляйки му учуден поглед, аз все пак потопих крайчетата на пръстите си в езерото и…
Синкавите искрици, появили се на мястото, на което докосвах водата, блестейки и
преливайки се, затанцуваха по дланта ми и от това усещах лек гъдел, но беше също и много
приятно.
-Какво е това – удивено възкликнах аз, потапяйки ръката си по-надолу.
-Събличай се – настоя Риан и изправяйки се, се отдалечи към един голям камък
Когато магистърът с едно движение смъкна пуловера си, аз смутено се извърнах настрани
към езерото, отново посвещавайки вниманието си на това удивително явление. И тогава в
главата ми се роди странна мисъл – та това е именно елфийска магия, а именно това беше…
Аз рязко дръпнах левия си ръкав нагоре, измъкнах увеличителния кристал от гривната и
зачерпвайки шепа вода с дясната си ръка, се вгледах в кристалната й структура… и какво
беше удивлението ми, когато видях познатите схеми на кристалите!
-Риан! – възкликнах аз, подскачайки на място…
А след това се подхлъзнах на мократа трева, замахах с ръце, опитвайки се да съхраня
равновесие, не се удържах и със силен плясък се пльоснах в езерото.
Магистърът ме подхвана още преди водата да покрие главата ми и тутакси ме изнесе на
брега. Не бях успяла да се нагълтам, но да се намокря и да се изплаша – изцяло.
-И какво толкова страшно видя там? - пускайки ме да седна на тревата и сваляйки ботуша
ми , попита Риан.
-Кристали – издишах аз, надигайки се на лакти.
-Кристалите са нещо хубаво – той свали десния ботуш, демонстративно изля водата от
него и весело попита: - А не можеше ли първо да се съблечеш и после да гледаш кристалите?
-Можеше – аз прехапах устната си, стараейки се да не се разсмея, защото да наблюдавам с
какво изражение на лицето магистърът чака кога от ботуша ще спре да изтича вода, беше
повече от забавно.
-И какво ти попречи? – Риан сложи настрана единия ботуш и се протегна за втория.
-Нямах намерение да се къпя – лорд Тьер отново демонстративно изливаше водата. –
Между другото, аз и сама мога да се съблека.
-А ще се събличаш ли? – мигновено се оживи той.
Аз се изчервих и бързо го срязах:
-Няма.
-Сурова северна… страхливка – откровено закачайки се, подхвърли Риан. А след това
вече сериозно добави: - Дея, тук аз не мога да използвам огъня с такава степен на контрол, която би ми позволила да изсуша дрехите, докато са на тялото ти. Събличай се до долна риза, нещата ще ти ги просна на слънце, всичко ще изсъхне бързо, ако не искаш да се къпеш –
никой не те кара насила. Ставай.
И аз станах, на мен ми помогнаха да издърпам мокрия пуловер през глава, сама едва ли
бих се справила – страшно е неудобно да се събличат мокри вълнени дрехи. И след като взе
всичко съблечено, Риан се обърна с гръб към мен и заповяда:
-Панталонът и чорапите.
Смущавайки се, свалих и му подадох това, което искаше, а магистърът, все така без да се
обръща, отиде да простира дрехите ми. А на мен ми беше достатъчен един поглед към
мократа риза, за да се втурна към водата да се къпя.
-Постарай се от брега да отплуваш няколко крачки навътре, там има пясък на дъното, а до
брега е тинесто – предупреди Риан.
И едва когато се гмурнах в езерото, аз изведнъж се сепнах – а как той се беше досетил, че
съм влязла във водата? Риан дори не гледаше насам.
А след това всички мисли се изпариха от главата ми и разглеждайки пламъчетата на
собствените си длани, аз чух плясъка на водата, когато Риан се гмурна, а след това:
-Ти какво гледаш толкова заинтересувано? – попита магистърът, след като доплува до мен
и ме прегърна. – Какви са тези кристали?
Заля ме странно и вълнуващо усещане и мислите стремително се изпариха от главата ми.
-И? – усетих устните му на рамото си. – Ти така се впечатли от тези кристали, какво им
има?
Чувствах, че от неговата близост започва да тупти по-бързо сърцето ми, гърлото ми се сви