-На вас наистина толкова ли ви харесва цвета на косата ми? Дарг, ненаситният ми, стига
вече сте я целувал! Имам доста много по-интересни места за целуване.
А аз гледах магистъра – устните му бяха стиснати, очите – присвити. Благодарение на
ръста си, той добре виждаше влезлите през лентата прозрачна дантела в горния край на
паравана. И на него явно не му харесваше видяното.
-Гладен съм – с леден глас и солидна нотка презрение, произнесе наследният принц. –
Така че хайде да минем без твоите намеци.
-Иначе какво? – все така провокативно и изкусително попита женският глас.
-Ще ти извия шията, Бездната да те вземе, ще наместя хубавичката ти главичка в центъра
на масата и ще се любувам на изкривената ти от болка муцуна – съвършено спокойно, и най-
важното, уверено, произнесе Даргханаш, - а телцето ти ще го хвърля на кучетата. Затваряй си
устата и сядай.
Съдейки по звуците, тя послушно и безмълвно седна. А аз, в пълно изумление гледах
Риан и си спомнях пребитото момиче от най-хубавата чайна в Ардам. Биваше си ги нравите
сред аристократите, просто няма какво да се каже.
-Да се махаме – само с устни предложи магистърът.
Аз отрицателно поклатих глава. Нали все пак бяхме домъкнали жабите с цел.
Риан разбиращо се усмихна, наведе се, нежно ме докосна с устни по крайчеца на носа, и
докато аз, притворила очи, се топях от докосването му, се разнесе гласът на принца:
-Гладен съм като гоблин.
След това се чу стърженето на похлупака по масата, а след това…
-Бездна!
Дарг явно беше скочил на крака, тъй като столът му се сгромоляса.
След това стана още по-весело:
-Бездна! Жаби! Стража! Тьерррр! Стража!! – с вопли тичаше из спалнята наследникът на
империята.
-Той винаги е имал проблеми с логиката – прошепна ми Риан.
Пламъкът стана по-ярък, пренасяйки ни, а от другата страна на прехода продължаваше
тупурдията и се разнасяше истеричния глас на принца, който крещеше:
-Това отново е Тьер, тате! Това е Тьер, ето следите му! Гледай, ето тук! Това е Тьер!
Огънят и виковете изведнъж секнаха.
-Не е вярно – Риан кимна към краката си, - това със сигурност не бяха моите следи.
Тихо възкликнах от учудване, поглеждайки надолу – краката на магистъра се бяха
украсили с ципи между пръстите, а след това, пред очите ми, отново възвърнаха предишния
си вид – просто обикновени крака, също като моите, само че доста по-големи.
-А за едно нещо ние с вас не се сетихме, уважаеми колега по тормозенето на наследника
на короната.
-И за какво? – попитах аз, по-удобно подхващайки бутилката.
-Така, аз ей сега… – припряно произнесе Риан, остави чашите и плодовете директно на
тревата и изчезна в пламъците.
Когато се върна, аз даже не повярвах на очите си, защото със себе си магистърът довлече
огромен дюшек, който явно беше отмъкнал от собствената си спалня – това бяло покривало с
черен рисунък го бях виждала именно там.
-Давай всичко насам – с тези думи, от ръцете ми измъкнаха блюдото с месното руло и
хляба, а и бутилката вино също се озова в ръцете му.
Внимателно намествайки всичко на дюшека, Риан свали от раменете ми своята вече
овлажняла риза и я хвърли върху дюшека, оставяйки ме да стоя само в моята мокра, и
хващайки ме за ръка, ме отмъкна обратно в езерото.
В момента, когато се потопихме във водата, Риан весело предложи:
-Аз гоня.
-Защо именно ти? – отплувайки встрани, се поинтересувах аз.
-Защото наградата за догонилия е целувка, а ти, сърце мое, едва ли ще започнеш да
настояваш да си я получиш, дори и да успееш да ме хванеш. Готова ли си?
Аз се питах – да му кажа ли или не си струва, че детството ми беше преминало в игри с
русалките, и че всяко дете в Загреб умее да плува отлично? Реших да си замълча. И правилно, защото иначе щях да се опозоря напълно – аз не бях успяла даже да се отдалеча, когато:
-Хванах те – прошепна Риан, внимателно обгръщайки ме с ръце.
-Така не е честно! – вяло съпротивлявайки се, се възмутих аз. – Даже не бях започнала да
плувам!
-М-м, на средата на езерото сме, а ти казваш „не бях започнала да плувам“. А когато
„започнеш“, както се досещам, ще трябва да те гоня някъде отсреща, в гората? – и завъртайки
ме, Риан ме привлече към себе си, нежно докосна устните ми и прошепна: - Това е първата.
Под дяволития му поглед бавно се изчервих.
-Пак? – закачливо попита магистърът.
-Хайде – хазартът започна да ме обхваща бавно, особено като се има предвид, че имах
намерение да сменя тактиката.
-Обичам те – с победна усмивка обяви Риан и ме пусна.