Орв и с какви стъписани очи гледа сестра ми, се отказах да му изрязвам сърцето и дори му
вживих обратно зъбите.
Аз се разсмях, но след това:
-А лейди Тьер е знаела всичко още от началото?
-Не – Риан се усмихна, - мама обясни, че започнала да се досеща в момента, когато се
изяснило, че в деня на похищението Аера облякла най-хубавата си рокля.
Аз се усмихнах и седнах по-удобно, магистърът изведнъж ме прегърна с една ръка през
кръста, притегли ме по-близо и ме настани да седна така, че сега се опирах с гръб на него.
-Така ще ти е по-удобно – обясни той действията си.
Погледнах го накриво и осъзнах, че никак не ми е удобно, и то в морално-етичен план.
-Най-интересното се случи след година – Риан започна внимателно да прокарва ръка през
косата на тила ми и аз размислих да се отмествам от него, - когато стана второто похищение.
Този път откраднаха по-малката ми сестра.
-Охо – само успях да кажа аз.
-Уви – Риан се наведе и лекичко ме целуна по слепоочието, като че ли случайно
плъзгайки устни, - след това баща ми се вбеси, хвана мама под ръка и напусна елфийските
територии, обяснявайки на императора дезертьорството си с една фраза: „С такива темпове,
тези чевръсти остроухи и жена ми ще отмъкнат!“.
-Нима? – да си призная честно, бях удивена. – Лорд Тьер е бил толкова ядосан?
-Татко? Не-е-е, той за разлика от мама веднага одобри и двамата зетьове, но нали все пак
трябваше някак да обоснове оставката си и да го направи така, че някой там отгоре дори да
се почувства виновен.
-Интересно решение – аз замислено въртях чашата, разглеждайки как се прелива
светлината в кристала. – А с втората ти сестра пак ли се наложи ти да изясняваш случилото
се?
-Не – Риан отново едва доловимо ме целуна, - вторият ми зет се оказа доста по-умен –
той ме уведоми едно денонощие предварително.
Аз се обърнах, стъписано взирайки се в магистъра.
-Да-да – той се разсмя, - аз също бях удивен, когато Еллохар ми предаде съобщението, но
дойдох почти моментално. Оказа се, че Наелен е учил в Школата за Изкуството на Смъртта и
е бил последен курс, когато аз съм бил първи и ние вече сме се срещали. Честно казано, най-
малко очаквах от него да чуя: „Лорд Тьер, честно казано, аз утре искам да похитя сестра ви“.
-Ау… - шашардисано се отзовах аз.
-Аха – пръстите му на бузата ми ме замайваха. – Трябва да знаеш, че Наелен е от клана на
Водата, а този клан е в постоянен конфликт с клана на Въздуха, чиито глава е онзи същият
Орвад Хаелрее, който се беше оженил за другата ми сестра и затова мама беше категорично
против Наелен, освен това, по-младият ми зет не е нито глава на клана, нито дори
приближен към властта, а още по-важно е, че не се стреми към това. Тоест, зетят не
устройваше майка ми по никой начин и тя изобщо не държеше отношението си към него в
тайна
Да, свекромонстърът е способна да те унизи дори само с поглед.
-Да не говорим за това, че Ларени вече си имаше годеник, и тя самата се беше съгласила с
годежа, а тук взе, че излезе наяве тази история с Наелен.
-И какво направи ти? – беше ми много интересен отговорът на този въпрос.
-Отидох при Лари, поговорих с нея. А на следващия ден участвах в похищението на
собствената си сестра.
-Магистър, вие все повече и повече ме изумявате – искрено си признах аз. – Ами майка
ти?
-Годеникът на Ларени беше Даргханаш – доста рязко отговори Риан. – Да, той
изглеждаше влюбен в нея, и да, първоначално, очарована от неговата галантност, Ларени
също предполагаше, че е влюбена, само че времето минаваше и тя все повече забелязваше
нещата, които Дарг криеше от родителите си, а и от майка ми също. А за момичето,
израснало в нашето семейство, подлостта е неприемлива, както и за мен. И освен това, аз
виждах с каква нежност тя говори за Наелен, така че моето решение беше очевидно.
След като поразмислих малко, аз си направих един също очевиден извод:
-Ти си разстроил сватбата на кронпринца и сега той прави всички усилия, за да ти плати
със същата монета?
-Именно – устните на магистъра се плъзнаха по слепоочието ми, докоснаха леко бузата
ми, - но между мен и Дарг има една съществена разлика.
-Каква? – притворила очи, аз едва дишах.
-За това, което ми принадлежи, аз ще се боря до край – спокойно ми отговориха, а след
това с насмешка, Риан добави: - До победния край.
Попритворила очи, аз обърнах глава и се натъкнах на прекалено спокоен и изучаващ
поглед.
-Имам чувството, че ти сега чакаш нещо – констатирах аз.