сметката!
-Спокойно – отзова се Дара, - за сега не е в състояние да приема други форми.
-„За сега“! – Верис изглеждаше безкрайно възмутена. – Но при миналото си възраждане,
духът на Златния дракон е бил най-големият женкар в Тъмната империя!
-Такааа ли? – Дара любопитно повдигна вежди. – Това вече е интересно – и почти веднага
и с намек: - Между другото, на мен ми е любопитно и още нещо…
Верис веднага си спомни за моето съществуване, светкавично се приближи, пое си
дълбоко дъх и се отчете разочаровано:
-Нищо. Няколко нежни целувки, няколко докосвания, и май че носене на дреха на Тьер.
Предположението ти не се оправдава.
-Но марокът порасна! – възмути се Дара.
-Забелязах – изфуча капитанът и се обърна към мен: - А с теб, дребна крадло на архивни
фондове, ние по-късно и много сериозно ще си поговорим! И можеш да си сигурна, че
протекцията на Тьер, който на всички обвинения просто каза: „Не смейте да пипате Риате“,
няма да те спаси!
Бездна! Семестърът започваше да се превръща в истински ад.
-А сега, живо да се миеш, и на построяване! – изрева накрая кураторът.
Дара мълчаливо освободи пътя към банята, а след това и двете напуснаха спалнята.
Измивайки си лицето и обличайки се припряно, аз слушах откъслечно техния разговор:
-Ти защо така с нея? – тихо попита |Дара.
-Защото има правила, които никой не може да нарушава!
-Та ти знаеш защо се е опитала да проникне там – аз не очаквах духът да се застъпи за
мен.
-Тя е използвала проклятие върху служител на академията, Дара! Това е нарушение на
всички правила, та за такова нещо нея трябва да я изключат!
Неочаквано в моя защита се изказа и Късметчето:
-Докарахте момичето до… р-р-р – но той не спря до тук. – Когато трябва да я миришете,
вие сте първи на опашката, а когато е нужна помощ – и с пълно гърло да кррррещиш, не
чувате.
Тишина, първа се възмути Дара:
-И какво трябваше да й отговоря? Тьер не се отчита пред мен!
-А... аз… аз – Верис също беше възмутена, - аз не съм задължена да дундуркам всяка
адептка!
-Никой и не те моли – мъркайки, отговори Късметчето. – А ако на теб, писанке, чуждият
личен живот не ти дава мира, ела довечера, ще започнем да устройваме твоят собствен, мр-р-
р.
Входната врата се тресна. Стана тихо.
Обличайки се набързо, аз излязох от спалнята. Късметчето дремеше на дивана и съвсем
по котешки от време на време отваряше едното си око и ме поглеждаше.
-Благодаря – искрено се обърнах към него.
-Винаги на твое р-р-разположение – измъркаха в отговор.
За съжаление нямах време за разговори.
В строя застанах до щастливата Янка и не много далеч от нещастната Ригра. Веднага,
след като изслушахме речта на Верис за това, че се радва да ни види и се надява, че
ваканцията е минала плодотворно, Тимянна радостно ми прошепна:
-Омъжвам се!
Първата ми мисъл беше, че майката на Юрао го е довела до тих делириум, така че той е
решил набързо да се ожени, но тогава Янка помоли:
-Ти нали ще обясниш на Юрчик?
-Не – решително отговорих аз. – Това са си ваши отношения и аз няма да се намесвам в
тях.
Тимянна нацупи устни, тежко въздъхна и тъжно си призна:
-Все тая, той така или иначе ни видя под мандрагората с Таек в първата празнична нощ.
А пред мен дори не беше споменал. В почивките между кроса и обстрела със снежни
топки, с които прицелно ни замеряше куратор Верис, на мен ми разказаха цялата тази
любовна история. То как се случило: Янка седяла в кантората с Риая, когато при тях влязъл
млад пратеник от един от нашите почтени клиенти гноми с пакет за госпожа Риате. И
същият този Таек, нечистокръвен човек, между другото, както и повечето жители на
Приграничието, предложил на Янка да се видят на празника на Първата Нощ на смъртта на
зимата. Тъй като Юрао нощем е почти винаги на смяна, Янка се съгласила. Всичко свършило
с целувка под мандрагората. В смисъл, свършило с Юрао, започнало с Таек. Между другото,
Янка каза, че сега работи в лавката на почтения майстор кожар Урд. Аз след тази
информация се спънах, стоварих се на пътечката, получих снежна топка по гърба от Верис,
явно за по-пълно осъзнаване на случилото се.
Останалата част от кроса аз се чудех кого да намерим на мястото на вятърничавата
Тимянна. Защото втори помощник в кантората беше жизнено необходим.
Но когато се връщахме към общежитието, и на прага, в обкръжението на лейди Митас,
лейди Орис и госпожа Ирдан, видях лорд-директора, то всички мисли за кантората се
изпариха от само себе си. Появиха се други и много неприятни, като например, че аз съм