на стаж в Дневната стража, след година ще влезеш в академията на стражата, седем години и
ще си при нас, Дея. Ти си следовател по природа, така че без работа няма да те оставя.
-Благодаря, но… ние с Юрао планираме да се занимаваме с частни разследвания,
майстор Окено.
-За частните разследвания са нужни опит и знания, Дея, тях можеш да ги получиш само в
Нощната или в Дневната стража. Въпреки, че на теб ти е по-близка Нощната, Дневните не се
занимават със случаи с магическа съставляваща.
Речта му беше прекъсната от Верис, която открехна вратата и покани старши следователя
в кабинета при директора. А аз унило се затътрих към женското общежитие.
Загръщайки се в наметалото, безучастно прекосих двора, без веднага да обърна внимание
на групичката, която вървеше така, че да ме пресрещне. И сигурно не бих я забелязала, ако не
се чу ехидното:
-Охо, кой идва, нима самата почтена ковачка Горт! – беше невъзможно да не позная този
глас.
Вдигайки поглед, аз видях Ригра, двамата й братя и слуги с куфари – утре започваха
лекциите, така че пристигащите в академията след ваканцията адепти не ме удивиха. Не се
учудих и на „поздрава“ й, тъй като за познанството й с леля ми Руи вече бях наясно. Но нямах
никакво желание да се карам с нея, и затова, изпреварвайки ги, забързах към общежитието.
-Мръсната сервитьорка игнорира висшето общество? Въпреки, че няма на какво да се
учудваме – тя, любимката на директора, да не кажем любовница, сега е почтена жена, почти
ковашка съпруга – това беше големият брат на Ригра.
-Ей, Дейка-сервитьорка, ти какво, съвсем ли си загуби гласа от щастие? – а това беше
малкият.
Аз спрях, и нищо, че очите ми бяха насълзени, а сърцето ми се късаше на части, бавно се
обърнах към подлото семейство Дакене. И едва не подскочих от изненада, тъй като зад
противната троица се възвишаваше лорд Еллохар, когото нашите местни аристократи не бяха
забелязали. На мен, обаче, магистърът весело ми намигна, и притискайки пръст към устните
си, призова към мълчание.
Честно казано, директорът на Школата за Изкуството на Смъртта изглеждаше странно –
носеше само черен тънък пуловер с висока яка и черен панталон. А като се има предвид, че
не беше лято, а Ригра и братята й, омотани до ушите в кожени палта, все пак потреперваха от
поривите на ледения вятър, дрехите на Еллохар наистина изглеждаха не на място. Но за
сметка на това, усмивката му беше същата - познатата ми весела и доста лукава, и аз неволно
се усмихнах в отговор.
-Странен й е нещо погледът, а и се хили сама. Ти да не си се чалнала случайно, а? –
големият брат на Ригра пристъпи към мен. – Ей, изрод, отговаряй, когато към теб се обръщат.
От лукава, усмивката на магистъра се превърна в една такава, хищна.
-Явно й се иска пак да я научим на добри маниери, нали, Дейка? – малкият заплашително
се приближи.
Еллохар моментално престана да се усмихва и мрачно се поинтересува:
-Риате, за какво става дума?
Семейство Дакене подскочи от изненада, слугите изпуснаха куфарите, а Ригра, виждайки
магистъра изохка и стресната се сгромоляса в снега. Еллохар дойде по-близо, заставайки по
този начин между братята, и дружелюбно прегръщайки ги през раменете, подчертано весело
попита:
-Какво, зайчета, обичаме юмручни боеве, а? – младите аристократи се сляха по цвят със
снега. – Мълчите, а смелчаци? И правилно правите, щото с мъчения разговорите винаги по-
задушевни излизат! – сега и двамата братя Дакене се тресяха от ужас.
Избухна син пламък.
Когато от него излязоха двама адепти на Смъртта, най-младият Дакене падна на колене и
зави, но магистърът изобщо не се впечатли:
-Хайде-хайде, радост моя, за всичко в този живот се налага да се плаща, за това, че ти
харесва да биеш слаби жени – също. Радвай се, че тази разплата ще е толкова весела и
увлекателна, ето, питай адепт Горхе, той ще ти каже!
Първият от появилите се гадно се усмихна и зададе само един въпрос:
-Да го използвам за контролната или за курсовата?
-За реферата по История на изтезанията – Еллохар щастливо се усмихваше. – Орвес,
хващаш втория за ушите и го даваш на адептките от първи курс, те именно днес упражняват
много интересни удари. Болезнени за мъжкото… самолюбие. По залез слънце да ги върнете
в родното гнездо. На родителите съобщете, че ако имат претенции, могат да ги предявяват на
мен. Лично. Това е.
Виещите и хлипащи Дакене ги отмъкнаха в синия пламък, към ревящата Ригра се
обърнаха и вежливо съобщиха: