-Не е желателно. От друга страна, него Дара задължително ще го държи под око – и защо
ли имах странното усещане, че някой не си казва всичко?..
-Отивам на лекция – съобщих на Риан, метнах се към диванчето, сграбчих Късметчето и
изтичах от стаята.
Събраха цялата ни група, освен отсъстващия Логер, на първия етаж. Аз продължавах да
притискам котарака към гърдите си, Тесме ме награди с недоволен поглед, а след това
съобщи:
-Адепти, от днес ще изучавате допълнителен курс – „Заклинания за противодействие“.
Ние учудено слушахме, тъй като информацията беше невероятна по своята същност.
Просто досега заклинанията за противодействие ни ги даваше самият Тесме, но само от
добро сърце, тъй като те просто не влизаха в програмата на обучението. И сега такава
новина!
Но след това беше още по-весело:
-Този специален курс, въведен с указ на лорд-директора, ще го води мой колега и аз ще ви
помоля да реагирате адекватно. След мен!
Нас ни поведоха към подземието. При това даже не към лабораториите във втория корпус,
с които бяхме свикнали, а в най-защитената част на Академията на Проклятията. Така че,
веднага щом се отвори вратата, ние чухме досаденото:
-Ходят тук, тъпчат, няма спокойствие за старата жена…, тфу, стълба, де. Я не ми се
блъскайте тук, минавайте и да не ме изцапате с тия обувки!
Ние мълчешком следвахме извивките на стълбата под постоянното боботене на бившата
домакинка, с което вече бяхме свикнали и под странния механичен звук на часовник. Тик-
так, тик-так, тик-так… Като че ли не беше нищо особено, но с всяко „тик“ по краката ни
като леден студ се плъзгаше страх..
-Адепти – гласът на Тесме изведнъж ни прозвуча толкова близко и топло, - лорд-
директорът внедри нови защитни заклинания и сега вие усещате именно последствията на
тази охранителна магия. Не трябва да се плашите.
Тик-так, тик-так…
-Всички ли чуват този часовник? – тихо попитах аз.
И имах странно усещане за съмнение в собствената си адекватност, защото на моите думи
никой не реагира. Като че ли никой не ме чуваше… но аз се заблуждавах, някой беше чул
отчетливо:
-Той е размил границата, стълбата е проводник, ние се спускаме в отвъдния свят –
избърбори Късметчето.
Аз моментално спрях. В мен се… не, не се блъсна Янка, тя просто се забави за момент и
премина през мен.
-Леко, леко, уха-а-а, как ти затупка сърчицето. Всичко е наред, малката, ти спря вече след
границата, така че мирно и тихо слизаме надолу, можеш да ми вярваш, в света на мъртвите
вие няма от какво да се боите, никой от обитателите не може да ви причини вреда. Само ако
някой от мъртвите го издърпат във вашия свят, тогава да, те мъртвите са в състояние каквато
и да е система за защита да преодолеят. Но на своя територия мъртъвците са безпомощни
като бебета. Но как той е успял така да размие границата – умът ми не го побира!
И аз продължих да слизам, с всяка крачка усещайки как гробищният студ се издига все
по-нагоре и накрая ме залива през глава. В същият миг звуците станаха по-приглушени,
черните до скоро стени, придобиха по-скоро сивкав цвят, а под краката ни захрустя скреж с
червеникав оттенък.
-Ама че е зловещо – прошепнах, когато се озовахме в подножието на стълбата.
-А ето сега вече те чуват – още по-тихо предупреди Късметчето и скачайки от ръцете ми,
запердаши нанякъде в сумрака.
Магистър Тесме застана пред нашата изпоплашена група, изчака всички да се спусната
по стълбището и започна инструктажа:
-Адепти, моля ви, без излишни емоции. И така, ние с вас се намираме в отвъдното…
Аз, вече предупредена от котарака, възприех тази информация спокойно. Тимянна в ужас
се опита да падне в несвяст, и явно не само тя имаше подобни намерения, но само до думите
на Тесме:
-Всеки който се опита да ми припадне тук, ще бъде изпитван по Смъртоносни проклятия
по нова, подобрена методика.
Всички моментално се взеха в ръце и се приготвиха да слушат магистъра. Подсмивайки
се накриво, Тесме продължи:
-И така, благодарение на лорд-директора, ние с вас имаме уникалната възможност да
изучаваме проклятията без да е необходимо да съблюдаваме режима на мълчание. И защо тук
можем да изговаряме проклятията безопасно ще ни обясни… адептка Риате!
Името ми беше произнесено с такъв тон, че всички моментално ме зяпнаха. Не, аз знаех
защо е сърдит магистърът, но не подозирах, че така открито ще демонстрира отношението си
към мен по време на лекциите.
-Ами защото… - започнах да мънкам аз, а след това си спомних думите на Късметчето и