-С вас, адептка, ще се занимава директор Тьер, за този инцидент аз ще го уведомя лично.
А сега се разкарайте от очите ми!
Ригра толкова бързо сигурно никога не беше тичала. Слугите, сграбчвайки куфарите, се
втурнаха след нея, а посред двора ние с Еллохар останахме сами, и аз се опасявах за това, което мога да очаквам от магистъра. Оказа се, че съм била права.
-Риате, пак ли пускаме сополи? – лениво се поинтересува той.
Аз неволно подсмъркнах с нос и му напомних очевидното:
-Зима е, все пак.
-И? – магистърът вдигна вежда. – Това да не би да е уважителна причина за усилено
сополоотделяне? Риате, с тези темпове сополите и до устата ти ще стигнат, а това вече е не
само жалко, но и страшно отвратително зрелище. Ще обядваш ли с мен?
Отрицателно поклатих глава и се опитах всичко да обясня, започвайки с:
-Аз съм под арест и…
-Считай, че си избягала – прекъсна ме Еллохар.
Избухна син пламък.
Когато пламъкът угасна, се озовахме в кабинета на магистъра в същата онази Школа за
Изкуството на Смъртта. А прозорецът този път беше отворен и аз дочух отдалеч:
-Нападайте, милорд – командваше женски глас със същия тон, който използваше Верис,
когато даваше начало на сутрешния крос.
-Не-е-е – захленчи страшно познатият ми глас на младия Дакене.
-Нападайте!
Задавен вопъл, а след това отново заговори жената:
-Ключът „Мъртва примка“ позволява да се нанесе максимална вреда на нападателя с
минимални усилия и загуба на време…
Еллохар се приближи към прозореца, затвори го, и при това с коварна усмивчица, след
което се обърна към мен и попита:
-Чай, сок, носна кърпичка?
-На мен това място изобщо не ми харесва – честно си признах аз.
-Вижда се – Еллохар, леко навел глава, с интерес ме наблюдаваше. – Риате, ти нощем
изобщо спиш ли?
Отрицателно поклатих глава, приближих се към вече познатия ми диван, седнах и
осъзнах, че наистина носна кърпичка няма да ми е излишна. И не само една.
-Той не се бе появявал четири дни – изстенах аз, - четири дни… Мен не ме пускаха да
изляза от академията… Дара нищо не знае, Тесме знае, но не казва… А аз бавно откачах от
тревога и несигурност. Той къде е? Какво става с него? Защо не идва? Как е завършило
разследването на Безсмъртните в Ардам? Въпроси, въпроси, въпроси… и никакви
отговори… А освен това се безпокоях за него, това беше една такава постоянна,
подлудяваща, ужасяваща тревога за него… - аз изхлипах. – Не мога така повече…
Еллохар се приближи, седна до мен, прегърна ме през раменете, протегна ми носна
кърпичка и замислено се оплака:
-Истерика в обедното меню не се предвиждаше, но аз съм готов да се жертвам. Давай
нататък.
-Ами, нищо – рязко си поех дъх аз, след язвителната забележка си спомних с кого
всъщност разговарям и се опитах да стана.
-Сядай – да стана така или иначе не ми позволиха, обгърнаха раменете ми по-плътно и
продължиха да се гаврят: - Какво значи „нищо“? Ти не ми се прави на света вода ненапита,
хайде сега, ясно, подробно и чистосърдечно си признай как се реши да ограбиш родната
академия? – той се разсмя и добави: - Да можеше да видиш изражението на Тесме, когато
при взлома се включи амулетът му, магистърът едва не се гътна от разрив на сърцето, когато
осъзна степента на твоята наглост.
Аз се изчервих.
-Срам ли те е? – насмешливо се осведоми магистърът. – Хайде сега, с твоя опит в
грабежите от кабинета на уважаемия Тесме, не може да става и дума за какъвто и да било
срам. А това, че те спипаха, това си е обидно, да.
Направих още един безмълвен, но решителен опит да стана, но и този път ме удържаха.
-Тихо, по-полека – и Еллохар, вече без подигравателни нотки обясни: - Тьер се изплаши за
теб, Дея. Той ужасно, до побъркване, се изплаши за теб.
Престанах да се дърпам, а магистърът продължи:
-А аз те предупреждавах да не се замесваш в това, Риате, като че ли чувствах! Вие с дроу
излязохте на арената, където се сражават най-силните, а със слабите никой не се церемони.
Умните, когато осъзнаят къде са се напъхали, веднага отстъпват, а ти и Найтес продължихте.
И най-голямата глупост беше тази история с пластината. И поне само да я бяхте отмъкнали,
ама не! Много по-лошо, Риате, вие се издадохте, че тя е у вас!
Тежко въздъхнах и заинтригувано промълвих:
-Как са свързани онзи артефактор, у когото беше първия медальон на Тьер и убитият
гном, който освен втория медальон, криеше и пластината и…
На мен рязко ми запушиха устата, почакаха докато престана даже да се опитвам да се
освободя и грубо попитаха: