-Риате, ти как си със слуха?
Много съм си добре със слуха, помислих си аз, но не се заех да осведомявам Еллохар по
въпроса.
Махайки ръката си от лицето ми, магистърът се замисли и след това изведнъж попита:
-А какви отговори си мислеше, че ще намериш в забранената библиотека?
Директорът на Школата за Изкуството на Смъртта беше първият и единствен, който ми
зададе този въпрос, навярно затова и му отговорих:
-Всичко това някак е свързано – кражбата на артефактите на рода Тьер ми напомни много
историята, която ми разказа една вампирка, за кражбата на артефакта от клана на
метаморфите.
-Идващите в съня? – оказа се, че Еллохар знае за случилото се.
-Да – аз замислено мачках кърпичката, - а после изведнъж артефактите изплуват в
императорската съкровищница… Изглежда невероятно, но родът може да бъде победен само
от по-силен род, така че поне тук има някаква логика и не е ясно само едно нещо – за какво
са му били нужни тези артефакти на императора – Еллохар мълчеше, а аз продължих: - А
след това, някаква група лица краде артефактите и се пръсва из цялата империя... И на пръв
поглед, като че ли не може да има нищо общо между артефактор, гном и маг… Нищо, освен,
очевидно, участието в тази кражба. И изобщо не е ясно защо са я извършили, след като не са
получили никаква полза? Те не са се опитвали да продадат артефактите, не са се опитали да
ги предадат на същите тези Заклинатели, и аз имам чувството, че са искали просто да ги
скрият… - аз си спомних трупа на гнома–кожар и с моментално прегракнал глас, добавих: -
Да ги скрият с цената на собствения си живот. С каква цел?!
С учтиво наведена глава, Еллохар ме слушаше замислено и погледът му, този път, беше
внимателният и проницателен поглед на изключително опитен и мъдър лорд…
-И няма ли да ми запушвате пак устата? – с горчива насмешка се поинтересувах аз.
Той само провокативно присви очи в отговор, а след това тъжно се усмихна.
-Да вървим – ставайки, магистърът ми протегна ръка. – Аз съм гладен, а няма да е зле и
ти да хапнеш нещо.
Обядвахме в столовата на школата. Ако изобщо на това място можеше да му се сложи
етикет „студентска столова“, аз по-скоро бих го нарекла „ресторация“. Уютна зала в
имперски стил, кръгли масички, застлани с белоснежни покривки, излъскани прибори и
безукорно обслужване, да не говорим пък за менюто за всеки вкус.
Ние седнахме на една от масите до прозореца, и едва се бяхме настанили, когато, облечен
в униформа на школата сервитьор, ни приветства, а след това ни подаде списъка с ястия, и
зачака да си изберем.
-За мен, както винаги – лениво измърмори лорд Еллохар, - но, струва ми се, че на дамата,
би следвало да предложите по-консервативно меню, не мислите ли?
Сервитьорът – полувампир неочаквано пребледня и измънка: „Най-покорно моля да ме
извините“, внимателно измъкна от ръцете ми тъничката книжка със златни букви, жалко, че
аз даже не бях успяла да надзърна в нея.
-Можеш да ми се довериш, на твое място аз не бих се разстройвал – утеши ме магистърът.
-Обичам да разглеждам менюто в различни заведения, това винаги е интересно – отзовах
се аз.
-Добре – Еллохар загадъчно се усмихна, - ще помоля да ти го донесат отново… след
обяда.
Появи се сервитьорът, донесе явно набързо избърсана от прахта папчица, на която се
мъдреше името на столичната ресторация „Семарон“.
-И тук, при вас, ще ми приготвят каквото и да е от ястията в списъка? – с подозрение
попитах аз.
-Без съмнение – злобно усмихвайки се, произнесе магистър Еллохар.
Полувампирът едва забележимо преглътна. На мен изведнъж ми стана жал за него и за
готвачите, затова поисках най-простото:
-А може ли да поръчам омлет със зеленина?
На някого явно му олекна и той с благодарност ме попита:
-Какво бихте искали от напитките?
-Просто чай, какъвто и да е – припряно отговорих аз.
-Не искаш ли вино? – предложи лорд Еллохар.
Очите ми веднага се напълниха със сълзи, сърцето ми се сви в спазъм и аз тихо
прошепнах:
-Не, благодаря.
Хвърляйки ми насмешлив поглед, Еллохар заповяда:
-Бяло, от моите запаси. И между другото, умирам от глад.
За първи път виждах сервитьор да се придвижва бегом, като при това, развиваше
прилична скорост. И никога не се беше случвало поръчката да я донесат почти моментално.
Аз не бях успяла да сложа салфетката на коленете си и да я разгладя, когато полувампирът се
върна с поднос и започна ловко да сервира масата. Както се оказа, магистърът беше
солидарен в кулинарните си пристрастия с Риан и за него бяха донесли месо. Наистина,