парчето се оказа почти сурово, но явно така и беше замислено, поне Еллохар изглеждаше
достатъчно доволен от ястието. Аз също – въздушният омлет изглеждаше много апетитно и
чаят беше точно такъв, какъвто го обичах – с клонче карриса. А след това вампирът ловко
сипа от виното в чашите. Аз възмутено го погледнах, и понечих да го спра да налива в моята
чаша от напитката, но тогава видях… „не пий“ – само с устни прошепна сервитьорът.
Едва не се задавих от възмущение, изстисках жалка усмивка на лицето си и със спаднал
глас попитах:
-А може ли да ми донесете някакъв десерт към чая?
-Разбира се, милейди – вампирът церемониално се поклони и се отдалечи.
Сърцето ми изплашено се блъскаше в гърдите, дланите ми изстинаха, нямах вече желание
да сложа и залък в уста. Тези аристократи с тяхното вино…
-Предлагам да вдигнем тост – Еллохар вдигна бокала си, - за прекрасната избраница на
лорд Риан Тьер! - с подозрение гледах магистъра, а той ми се ухили и съобщи: - Не е вежливо
да не поддържиш такъв чудесен тост, Дея. Хайде, само една глътчица.
С трепереща ръка взех чашата, опитах се да се усмихна и я поднесох към устните си.
Всъщност, не е никак трудно да имитираш малка глътка, а аз доста се постарах всичко да
изглежда напълно естествено. Неестествен в тази ситуация беше само втренченият поглед на
магистъра, а след това, той на един дъх пресуши собствената си чаша. И ние започнахме да
се храним, аз – стараейки се да не потръпвам нервно, а лорд Еллохар – обядващ с грацията на
истински благородник.
А след това започнаха странните неща:
-В тази ситуация, най-просто би било да те обявя за моя годеница, Дея. Аз успях да
измамя малкия народ, а и Тьер бих ми повярвал. И тогава ти би била в безопасност, Тьер от
яд би изринал и изпод земята тази шайка заговорници, аз бих си изиграл партията, а след
това бих те върнал на Риан. Великолепен и безотказен план, Дея, най-добрият възможен,
като се имат пред вид обстоятелствата. Съществува обаче едно малко „но“ – ти ми харесваш.
И за мое искрено съжаление, ми харесваш малко повече, отколкото просто като избраница
на най-добрия ми и, всъщност, единствен приятел. Бих могъл да кажа, че ти си необикновена
личност, че на теб е трудно да не ти се възхищава човек, но… - той отново си сипа вино, - ти
ми харесваш. А такова нещо в живота ми се е случвало само веднъж и аз я … загубих.
Потресено се взирах в магистъра, той напрегнато ми се усмихна, вдигна чашата си за
поздрав, отново изпи всичко до дъно и режейки месото си на парченца, продължи:
-Ако на мястото на Тьер беше някой друг, който и да е, действията ми щяха да са
очевидни, а така се намесва солиден нравствен елемент и аз просто нямам право да постъпя
така жестоко с този, който е спасявал живота ми с риск за собствения. По този начин,
вариантът с безкръвното решение на проблема отпада и то само благодарение на моята
неувереност в собствената ми сила на волята. Всъщност, трябва да си призная, че добрите
момичета винаги са ми били слабост. Но хайде да не се говорим за това.
Магистърът омайващо ми се усмихна и за известно време се съсредоточи върху обяда си.
Едва след като отново си наля вино, продължи:
-Това, което истински ме поразява у теб, Дея, е, че дори когато разполагаш с минимално
количество факти и изходни данни, умееш да правиш толкова верни изводи. Изключително
точни изводи. Впрочем, това не е толкова важно – Еллохар изпи всичко, а след това
замислено произнесе: - Имам чувството, че някой е започнал грандиозна игра и управлява
ситуацията, манипулирайки действащите лица. Едно такова, неприятно усещане, да ти
кажа… Знаеш ли, много отдавна имаше такъв случай, когато една абсолютна случайност,
нелепица, дори бих казал, ми отвори очите за мащабен заговор с цел унищожаването на
императорската династия. Някой би казал, пълна глупост, но… водейки разследването, аз за
първи път изпитах чувство на ужас. И аз потръпвах от страх, мислейки си, какво би станало,
ако една от моите адептки не беше обърнала внимание на тази странна закономерност, която
другите просто бяха пренебрегнали.
Барабанейки с пръсти по масата, като че ли за да се откъсне от неприятните спомени,
той впи в мен втренчения си поглед и тихо обеща:
-Аз ще отговоря на въпросите ти, Дея, жалко, че ти никога няма да си спомниш за този
разговор, но поне ще престанеш да се терзаеш от напразни опасения. И така, първо:
разследването в Ардам не ни даде нищо. Абсолютно. Този проклятийник, който беше