излязъл на лов за дроу от Нощната стража, както си беше посерко, така посерко издъхна. Ти
следващия път, по-полека с проклятията. Между другото, се оказа, че той е човек,
чистокръвен и обикновен, дори не маг, но наистина, не беше и от коренните жители на
империята, а органите за контрол на имигрантите не го опознаха. Нишката се скъса. Второ –
Безсмъртните също нищо не намериха. Изобщо. Единствените следи от магия бяха свързани
с каррагите, по-точно с призоваването им. Като се имат предвид показанията на Ерха, можем
да предположим, че след като си е дала сметка, че първият карраг с вас няма да успее се
справи, тази твар, в която, както предполагаме се е намирала морска вещица, е извикала още
три представители на морския свят. Но тъй като духът-хранител блокирал магията,
предприемайки мерки за съхраняването на поверената му територия, на нея й се наложило
да ги извика на площада. От там те пълзяха към вас.
Площадът, на който в онова утро стояхме с Риан! Бях повече от сигурна, че вещицата е
била там и ни е наблюдавала. Изведнъж наистина ми се прииска да пийна вино.
-Ти пребледня – Еллохар ехидно се усмихна и добави: - Да знаеше само какво му коства
на Тьер твоето незабравимо изпълнение. А аз лично дълбоко съжалявам, че не видях лицето
му в момента, когато главата на ордена го е попитал как така Риан е изпуснал вещицата.
„Затова пък е жив и невредим“ – упорито твърдях пред себе си.
-Недей да го жалиш – Еллохар протегна ръка и ме чукна с пръст по носа, - Тьер ще се
оправи с всичко, той е упорит и настойчив и не намира покой, докато не сложи всичко на
място по рафтовете.
Изви се адски пламък.
Риан се появи посред столовата, огледа се, видя ни, погледът му се плъзна по бутилката с
вино, очите му моментално се присвиха, и докато се приближаваше, магистърът фиксираше
неотклонно с поглед Еллохар. Не знам как отреагира на приближаването му директорът на
Школата за Изкуството на Смъртта, защото без да мигам, гледах лорд Тьер, който отново ме
игнорираше.
-Еллохар – гласът на магистъра беше станал още по-пресипнал, явно гърлото му беше
наистина възпалено, - аз дори не искам да се замислям за предупреждението на майка ми по
отношение на теб.
-Кое именно? – с безразличие се поинтересува Еллохар и даде знак на сервитьора, а
когато той се приближи, произнесе: - Вие сте наясно с предпочитанията на лорд Тьер - а
след това отново се обърна към лорд-директора: - Риан, аз те познавам вече дванайсет
години и лейди Тьер винаги има някакви предупреждения, които ме касаят. Какво е този
път?
Правейки се, че не разбира намека му, лорд-директорът се наведе, леко докосна устните
ми със своите, след това си донесе стол и седна близо до застиналата от осъзнаването на
получената информация мен.
-Нещо станало ли е? – вежливо се осведоми Риан.
Аз отрицателно поклатих глава, все още без да свалям очи от него.
-Пребледняла си – магистърът едва осезаемо ме погали по бузата.
-С Дея всичко е наред – лениво подхвърли Еллохар, наливайки си отново вино.
Риан измъкна бутилката от ръцете му, вдигна я към устните си, отпи малка глътка, а след
това се вторачи в остатъка от счупения при отварянето печат. Още веднъж внимателно ме
погледна, после се обърна към директора на Школата за Изкуството на Смъртта, който
именно в този момент бавно отпиваше от същото това вино и зададе невероятен въпрос:
-Много ли успя да наговориш?
Чашата в ръцете на Еллохар трепна, след това магистърът ми отправи внимателен поглед,
дори не просто внимателен – изгарящ, практически.
-Тя не е пийнала и капка – потвърди опасенията му Риан.
Бавно се изчервих под нетрепващия поглед на магистър Еллохар. Наложи се да се опитам
да се оправдая:
-Аз не исках да пия… престорих се, за да не ви обидя…
Приближи се сервитьорът, подреди няколко чинии пред лорд-директора и покланяйки се,
се отдалечи от нашата, потънала в неловко мълчание, маса. Аз седях и се опитвах да осъзная
– магистър Еллохар беше казал всичко това сериозно или това беше нов кръг на гавра с
ближния в присъщия му традиционен маниер, впрочем, ако си припомнех думите и
намеците на вещиците… Започваше да ми става неуютно. Вдигайки очи, се натъкнах на
мрачния и напрегнат поглед на лорд Еллохар и ми стана още по-неприятно.
-Дея – тихо повика Риан, - какво става?
И какво можех да отговоря? Аз отново сведох мълчешком очи, предоставяйки на
магистрите да обсъждат случилото се без мен. Безкрайно мъчителна ситуация, и в