много кисело, а след това Риан неохотно сподели:
-Тогава ситуацията не е била никак приятна, за нея безкрайно съжаляват всички
участници в тези събития и аз нямам никакво желание да я обсъждам, поне не точно сега.
Случват се такива моменти, понякога просто не те чуват, всъщност, защо понякога - аз бях
свикнала, че много рядко някой се вслушва в думите ми. И затова просто отново зачовърках в
чинията си, стараейки се, както винаги, да не обръщам внимание… И въпреки това, ми беше
страшно интересно какво се беше случило тогава и кои са били тези толкова съжаляващи
участници в събитията. Интересно, дали свекромонстърът се отнасяше към тях, и ако да,
дали щях да мога да си побеседвам с лейди Тьер.
Ръката на магистъра легна върху моята, която неусетно бях стиснала в юмрук, и той тихо
уточни:
-Там наистина се е случила изключително неприятна история, някой ден ще ти я разкажа,
но сега съм прекалено изтощен за това.
Аз тъжно се усмихнах в отговор и ние отново се посветихме на обяда, единствено на лорд
Еллохар май не му беше много до ядене.
Едва когато завършихме с трапезата, лорд Тьер спокойно се обърна към приятеля си и
предупреди:
-Занапред, въздържай се от опити да упоиш годеницата ми, това първо, и второ – повече
никакви съвместни обеди с Дея.
-Защо съвместни? – възрази Еллохар. – Аз бях сигурен, че ти ще се присъединиш. Ти не
можеше да не забележиш накъде се насочих, когато напуснах кабинета ти.
-Аз не можех да не разбера кого ти наблюдаваше, преди да напуснеш кабинета ми.
-Естествено не можеше „да не разбереш“, много бих се удивил, ако Дара не ти беше
съобщила за това. Твоята възродена ме мрази и в червата.
-Да започнем с това, че теб основно всички те мразят – забеляза Риан.
-Но има и такива, които ме боготворят – Еллохар загадъчно се усмихна.
-Да – спокойно и уверено потвърди лорд Тьер, - твоите адепти и тези, на които ти
държиш, само дето те се броят на пръсти. Еллохар, аз казах, ти ме чу.
Директорът на Школата за Изкуството на Смъртта престана да се усмихва и глухо
отвърна:
-Чух те.
Аз мълчаливо дояждах пая с карриса.
Риан ме дочака без да проявява нетърпение, но в момента, когато сдъвках и преглътнах
последното парченце, Риан протегна ръка. Изви се адски пламък.
Аз стоях в спалнята на лорд Тьер, обгърнала раменете си с ръце, гледайки настръхнала
същото онова легло. Риан беше излязъл веднага, след като се пренесохме и ето, аз отново
стоях тук сама…
След известно време се приближих до прозореца, но не успях да се допра до пердето,
когато се чуха стъпки. А след това и въпрос:
-Каква е тази история с Еллохар?
-Струва ми се, че е най-добре него да попиташ – отказвайки се от опита да погледна през
прозореца, отговорих аз.
Магистърът пристъпи към мен, ръцете му внимателно се плъзнаха по раменете ми и ме
прегърнаха. След няколко секунди мълчание, Риан произнесе:
-Утре ви започват занятията, – тъй като аз премълчах, той продължи – ще ти сваля
забраната за придвижване и ще можеш да водиш делата в кантората с Юрао, но имам едно
условие.
Сега мълчешком и заинтересувано разглеждах рисунъка на пердето.
-Ти ще забравиш за тази история с артефактите. Ще си я избиеш от главата. Вие няма
повече да търсите начин да преведете пластината, няма да съхранявате в кантората каквито и
да било сведения за артефактите. Вие за тази история просто ще забравите. И ти, и Юрао.
Пауза.
-Още нещо? – с внезапно пресипнал глас, попитах аз.
-Да – хладно процеди магистърът, - върни ми пръстена.
Изтръпнала, бавно се обърнах в обръча на ръцете му и отмятайки глава, втренчено се
взрях в Риан.
-Не в този смисъл – рязко поясни той, - за разлика от някои човечки, аз никога не се
отказвам от думите си.
-А аз, значи, се отказвам? – ядосано възнегодувах аз.
-При това пред свидетели!
Просто прекрасно.
-Не аз отказвах да слушам и виках: „Дръж я, Еллохар“.
-О, да – жлъчно се отзова Риан, - ти ме държеше в пъти по-здраво, използвайки
изключително убедителен аргумент – съгласието си за нашия брак!
-Боя се, че ако те бях пуснала, нямаше вече да има с кого да сключвам брак! – изстрелях
аз.
На красивото лице на магистър Тьер се издуха черните вени и той изръмжа:
-Но аз сега те пускам.
Въздъхвайки накъсано, аз протегнах ръка и с усилие проговорих:
-Пръстенът ви, лорд-директор.
Черните очи замъждукаха и магистър Тьер се принизи до заплахи:
-Ще те нацелувам.
Адептката на проклятията реши да не изостава от ръководството на собствената си