- 'Дбягването на майките. На ссспортния ден. Образът прескачше непрекъснато и се виждаха само крака. Сриозно ти казвам. Половин час само крака. Ама тя, Бианка, верно те била блъснала. Превъртях го двайсе пъти. Много съшълявам, че не ти повярвах.
Когато ме притисна в мечешка прегръдка, се почувствах защитена, закриляна. От дълбините на прегръдката ми се стори, че ме моли да го приема обратно.
- Какво? - отдръпнах се, за да го погледна. Това бе толкова неочаквана промяна на посоката, че останах напълно замаяна.
И в този момент съпругът ми падна разкаян на колене и се опита да се помири с мен.
- Моля те, приеми ме 'братно. Ня'ам предста'а к'во ми стана. Си'урно е кризата на средната възраст.
- Ъъъ... Как е възможно да преживяваш криза на средната възраст, след като още не си излязъл от пубертета?
- Чувствам се толква виновен. Повярвай ми, ако бях куче, досега да съм започнал да лазя в краката ти. Изобщо не трябваше да те напускам заради онази жена.
- Къде е Бианка, между другото? - Искрено се надявах да е в някой хеликоптер, насочил се към електрически стълб.
- Осъзнах, че Бианка... ами тя обича само себе си.
- В това отношение няма конкуренция.
Повечето извънбрачни връзки, когато стигнеш до неподправената им същност, са голяма смехория, както и повечето хора, когато се съблекат по бельо. Съпругът ми не беше изключение.
- На нея някой тря'а дай присади малко хуманност. - Той отново се разхълца.
- От мен да знаеш, Рори, че ти не ставаш за донор.
Рори се разсмя.
- Виждаш ли колко си остроумна. - Усмивката му беше като прегръдка. Сърцето ми започна да бие предателски. За момент си помислих, че той може ида претърпи метаморфоза и отново да се превърне в човека, в когото се бях влюбила.
- Аз се промених, Кас, чесна дума. - Отново ме привлече до себе си.
Вдигнах очи към лицето му, за да го огледам. Възможно ли е мъжете да се променят? запитах се аз. Знаят как се сменят скорости. Знаят как се сменят и автомобилни гуми. Понякога дори се сещат да си сменят гащите. Но да стане подобно нещо с поведението им? Няма начин! За тази цел бе необходимо някой да направи нечувано досега откритие. Моногамен съпруг. Патентът все още е в процес на разработка.
- Единственото, което се е променило в теб, са по-дългите косми в носа ти - отвърнах аз.
В първия момент той се стъписа, след това се съвзе.
- Я да видим. Все още не си преодоляла гнева, щот съм преспал с дру'а жена. Защо ти трябваше да почваш тая терапия, Каси?
- Да не би аз да съм те накарала да се правиш на глупак, Рори? Ти сам го постигна. Ходихме на терапия, защото бяхме нещастни. Ти сам ме напусна. И да ти кажа ли какво разбрах? Вече нямам нужда от теб. И без това вършех почти всичко сама. А като те няма теб, и работата ми е по-малко. Жените вече не се нуждаят от съпрузи. Ако Джейн Остин беше жива днес, щеше да пише как господин Бенет се опитва да уреди брака на тримата си нещастни синове.
Открай време си мислех, че Рори е в състояние да заплаче единствено ако местният футболен стадион бъде пометен от някоя вълна, предизвикана от глобалното затопляне, но ето че сега едва сдържа сълзите си.
- Само защото не изразявам чувствата си, не означава, че те не съществуват.
Опитах се да се усмихна съчувствено, но всичко това ми се стори прекадено уморително.
- Иска ми се да ми стане мъчно за теб, но депресивните ми чувства се изпариха. Не е останала и следа.
- Ама ти не... Ти не ме ли обичаш вече?
Въпросът бе доста болезнен. Той стисна устни, готов да посрещне удара.
- Повече не си ми необходим. - Тези думи разбиха онова, което бе останало от сърцето ми, ала за пръв път през живота си аз бях самостоятелна, напълно независима. Вече знаех как да се изправя на крака и да не му позволя да ме прегази отново.
- Ама... ама... аз... не мо'а без теб.
- Ще трябва да можеш. Ще си вдигнеш бивак, ще си спретнеш огън, като триеш две съчки, ще хванеш някой лос или каквото там правят мъжете.
След тези думи той ме прегърна и усетих ръцете му да пълзят по цялото ми тяло.
- Приеми ме обратно в живота си. - Все едно бях оставена на милостта на октопод.
- Остави ме на мира, Рори. Виждаш ли, че не си се променил? Все още си въобразяваш, че сексът е решението на всеки проблем.
- А как иначе да ти докажа любовта си?
- Боже, представа нямам. Може би в някой съд - подхвърлих аз и му посочих вратата.
На следващия ден той звъня десет пъти, за да пита дали може да ни заведе с децата на вечеря по случай Коледа. Тази покана издаваше чувството за вина, което го глождеше. Само че ние щяхме да празнуваме Коледа с нашите, които се бяха сдобрили и имаха намерение да използват парите от застраховката, получени след пожара, за да отидат на круиз из Средиземно море. Пуснах есемес на Рори. „Много съжалявам. Не можем да дойдем. Очаквай имейл с лъжливи обяснения".