Гадно ли постъпвах? Знам само, че да бъдеш зарязана от съпруга си заради терапевтката, малко изкривява представата на човек за добри маниери.
В писмо до родителите на учениците от начално училище „Норт Примроуз" председателят на настоятелството пишеше: С огромно съжаление ви съобщавам, че директорът на начално училище „Норт Примроуз” подаде оставка по лични причини. Да му благодарим за забележителните постижения...
Да знаеха само какво забележително постижение беше щръкнало между краката му.
В писмото се подчертаваше колко добре се е представило училището на националните състезания миналата година.
И той не се беше представил зле, помислих си заядливо аз.
Писмото завършваше така: В момента изпълняваща длъжността директор е госпожа Касандра ОКаръл и ние искрено се надяваме назначението й да стане постоянно в най-близко бъдеще.
Грозна постъпка ли е да станеш директорка на училище с изнудване? Сигурно. Само че животът ме бе научил нещо в областта на математиката, което пропускат да ти набият в главата във висшите учебни заведения: задължително изравни двете половини на уравнението.
25. ГЛЕДАЙ ДА МИ ЗАВЕЩАЕШ НЕЩО ЦЕННО
Телефонният звън разцепва главата ми като двоустра брадва. Протягам ръка с надеждата да напипам слушалката.
Обажда се Куинси Джой, адвокатката на Джасмин.
- Кой ден е днес? - питам замаяно аз. Взирам се през прозореца и забелязвам, че януарското небе е покрито със сиви облаци. През паяжината от голи клони се провират валма утринна мъгла и провисват като несресани кичури коса.
- Понеделник. Днес следобед ще бъде изслушването на Джасмин за пускане под гаранция.
Мама му стара. Май описвам събитията вече цяла седмица. - Написала съм всичко, което трябваше. - Прозявам се и грабвам пръснатите по пода страници. - Точно както си го спомням. - Ще се видим в „Холоуей". Ще трябва да ви запиша като моя служителка. Да си донесете паспорта.
След като вече съм изпълняваща длъжността директор, пробутвам някакво не особено достоверно обяснение пред себе си защо няма да ходя този ден на училище и се отправям към затвора.
Когато Куинси се появява в сталинистката чакалня на затвора (дори на самия Сталин подобна архитектура би му се сторила зловеща), аз веднага я питам как според нея ще мине делото на Джаз. Мътните очи, хлътнали на сериозното й лице, потъмняват.
- Положението изобщо не е розово. Обвинението се е сдобило с доказателства от някой си Били Бостън, който твърди, че тя го била наела да пречука съпруга й. - Адвокатката гаси цигарата с тока на ботуша си, за да се съобрази с надписа „Пушенето забранено". - Той е пуснат под гаранция заради измама с осигуровки и сигурно са му предложили сделка. - Тя надига двойно еспресо, купено от „Старбъкс".
- Че на него не може да се разчита. Не и на Бостън. Първо, той е осъждан за убийство, и второ, е драматург. Драматурзите редят лъжа след лъжа.
Куинси свива рамене.
- Какво може да направи една жена, когато в живота й има човек, от когото е най-добре да се отърве? Тя, разбира се, избира онова, което е най-добре за една уважавана госпожа от средната класа: плаща на друг мъж да я отърве от него. - Куинси спира, за да изкашля половината си дроб, докато мърмори, че страшно й се пуши още една цигара. - По принцип успяват да проследят повечето убийци по сигнал, затова залавянето на убиец, когото жертвата не е познавала, е значително по-трудно. В нашия случай любовникът отлично се вмества. Обвинението ще се възползва от тази картинка. Освен това няма да искат тя да излезе под гаранция и да налее акъл в главата на свидетеля им. Има ли откъде да извадиш двайсет хиляди лири, ако все пак уредим гаранцията? Тези пари се плащат, за да е сигурно, че Джасмин ще се появи на процеса.
- Господи! Не мога. Аз съм самотна майка. Нямам нито самочувствие, нито пари в банката. Затова пък познавам някой, който има...
Когато ни пуснаха в залата за посетители на затвора „Холоуей", за да се видим с Джасмин, гласът и звучеше жално, тя се бе предала.
- Ще ме заковат, нали? Брой ме потънала.
Не й бе отнело много време да усъвършенства жаргона на криминално проявените. Очите й бяха като кристалните топчета, дето ги слагат на препарираните животни, които бях виждала, когато Хана ме мъкнеше по търгове в „Кристис". Паниката в гласа й съвсем не отиваше на прякора, който й бяха лепнали в медиите - „Веселата вдовица". Във вестниците се скъсваха да пишат как съпругата на Дейвид Стъдландс, бивш президент на Кралския колеж по хирургия и виден член на Световната здравна организация, е била арестувана в Лондон и обвинена в убийството му.