- Обвинението ми съобщи, че имат нови доказателства срещу теб, Джасмин, и случаят ще приключи бързо - обясни Куинси и седна на края на стола. - Така че не храни кой знае каква надежда.
- Случай ли? Какъв случай? Няма никакъв случай.
- Очевидно си споделила с фризьорката си, че има живот след смъртта - след смъртта на съпруга. Не си ли казвала често, че дните, в които ти е гот със съпруга, са само два - денят, в който се омъжваш за него, и денят, в който го погребваш?
- Точно така. Освен това съм казвала, че „където има желание, участвам и аз". На това му се казва женски майтап. Просто съм се шегувала. Кои са тези свидетели, които ми забиват ножа право в сърцето?
- Не се притеснявай. И по този въпрос има свидетели. Очевидно съпругът ти се е оплаквал пред приятели, че си го нападнала с нож.
- Слушай, аз съм готвачка - отвръща Джаз. - Ако исках да убия Дейвид, щях да му пробутвам отровата по малко и да прикрия горчивия й вкус с пикантна храна като къри например.
Адвокатката на Джаз се опулва, не успява да преглътне и еспресото бликва през носа й.
- Нали нямаш нищо против да запазиш този малък бисер за себе си? А случайно да си казвала пред Били Бостън, че хубавото да имаш за любовник бивш затворник е опитът, който добиваш с оръжията.
Джаз пребледнява.
-Да, но...
- Бостън твърди, че двамата с него сте обсъждали как да убиете съпруга ти, за да пипнете застраховката му живот, понеже спестяванията ти били съвсем изтънели, защото си прекалявала с харченето за момчета за развлечение.
- Не е вярно! Дейвид беше ипотекирал къщата ни, без дори да ме попита.
- За да вложи парите в проект в Африка. Едва ли ще накараш някой да ти съчувства, Джасмин.
- Да ми съчувстват ли? Сигурно няма кой да ми съчувства, въпреки че се опитвах да спася скапания си брак, независимо от всичко, което той ми причини. Мили Боже! Ти имаш ли някаква представа колко усилия ми бяха необходими? Точно преди Коледа Дейвид заяви, че искал да загърби изневерите и двамата с него да продължим живота си заедно. Отначало мислех, че няма да преодолея мъката и гнева, ала накрая признах, че Дейвид е имал основателни причини за изневерите си. Разбираш ли? Очевидно бракът ни не му е давал онова, от което се нуждаеше. Разбрах, че едно семейство може да се справи с изневерите, да се справи с травмите, стига двамата да се обичат и да ценят миналото си заедно. Дейвид е единственият мъж, когото съм обичала истински. Той е баща на единственото ми дете, за Бога. По онова време трябваше да откъснем Джош от една твърде неприятна връзка... (забелязвам, че не спомена името на Хана) - Затова решихме да заминем заедно, цялото семейство, в Австралия. Там открих, че събудените чувства и трезвата преценка наистина се отразиха изключително благоприятно на връзката ни. Честна дума. Така поне си възвърнах самоуважението и достойнството. А Дейвид искрено се разкая. Той бе подложен на такова напрежение. А и изследванията, които бе започнал в Африка, вървяха към провал. Аз му се подигравах. Господи, какви ужасни неща сме си казвали - потръпна тя. - Е, поне всичко това остана зад гърба ни. Бяхме заредени с обич и енергия за следващите трийсет години. А сега него го няма... – Думите й пресекнаха. - Какъв е смисълът да живея, след като Дейвид е мъртъв? Трябва да съм силна, за да помогна на Джош да преодолее този мъчителен момент. Чувствата ми са разбити. Болката никога няма да ме напусне. Разбира се, че няма. Всеки ден става все по-трудно, но ще живея с надеждата един ден Дейвид да влезе през тази врата. Ако започна да се страхувам, че се е случило най-лошото, няма да ми остане никаква надежда. А аз тая надежда в едно малко ъгълче в сърцето си, че той ще се обади и ще ми каже: „Здрасти, мила. Обаждам се от Дарфур", където е отишъл на някаква мисия и е забравил да ми каже или... - Тя се захлупва на масата.
Адвокатката на Джасмин я прегръща през раменете, за да я успокои.
- Виж, процесът още не е започнал. Трябва да убедим съдията, че нямаш намерение да бягаш от страната, да извършиш подобно престъпление или да се опитваш да промениш показанията на свидетелите.
Куинси се кани да тръгва, а Джаз вади цигара.
- Свещеникът тук настоява да благодаря за всичко, което съм получила от живота. - Без да обръща внимание на надписа „Пушенето забранено", тя драсва клечка кибрит и дръпва дълбоко. - Какво имам аз, Каси? Затвор за нещо, което не съм направила, дългове до гуша, деля килията с някаква лесбийка... - Куинси сърба течния пълнеж на някаква сладка и Джасмин потръпва от звука. - Цялата страна ме сочи с пръст като убийца, аз трябва да организирам погребение, а това е напълно невъзможно, защото той може все още да е жив. Да, точно така, поне за момента се чувствам истински благодарна.