Чувам вик и поглеждам към Джасмин тъкмо когато тя се строполява в несвяст на пода.
Има толкова хубави неща, когато си жена. Едното е, че свалят първо теб от потъващ кораб. Освен това не ти се налага да си попипваш гениталиите пред хората, за да ги наместиш. Освен това успешно стряскаш шефове, полицаи и възрастни съдии с тайнствените си гинекологични смущения, заради които в съдебната зала се налага някой да произнесе думата „тампон".
Любопитството на съдията надвива смущението му и той потъпква протокола, за да попита Джаз, която хлипа тихичко дори след половинчасовата почивка и се опитва да преодолее шока от новината за смъртта на съпруга си, как този „продукт за дамска хигиена" се е озовал в джоба на съпруга й.
- Точно това е доказателство. Доказателство колко добре се разбирахме двамата с Дейвид - продължава да ридае Джаз. - Лудувахме в плитките води край скалите. Дейвид искаше да правим секс, но аз бях неразположена. А никак не исках да хвърля тампона в морето. Ами ако го подхванеше някоя вълна и той попаднеше в лицето на някой плувец? Затова Дейвид галантно предложи да го прибере в джоба си. Виждате ли колко близки и интимни бяха отношенията ни, Ваша чест. След това се почувствах изморена и доплувах на брега. Дейвид каза, че ще дойде по-късно, за да пием коктейли, но докато съм била под душа, предполагам, че си е взел шнорхела, за да се гмурка на по-дълбоко, въпреки че ни бяха предупредили да не влизаме навътре. Такъв си беше той - безстрашен. Истински герой. Ами... вие знаете останалото.
Всички в залата са я зяпнали. Не мога да повярвам, че почитателите на екстремните спортове, иначе казано, донорите на органи, не са се сетили досега, че да се снабдят с използван тампон и да поплуват във води, където бъка с акули, е върховен кеф.
- Ние сме англичани - провиква се неочаквано Джаз. - Откъде да знаем, че акулите се хранят привечер. Откъде да знаем, че могат да усетят дори капка кръв?
Тя отново ридае. Сега вече услужливо й подават кърпички и отнякъде магически се появява чаша вода.
Поглеждам адвокатите на Джаз. Не съм сигурна дали последните разкрития ще й помогнат или не. Джаз беше арестувана за опит за убийство, благодарение на показанията на Били Бостън. Сега вече има и тяло, така че не можех да разбера дали това увеличава, или намалява шансовете й за свобода.
Торнадото зад мен е Куинси Джой, която изфучава от съдебната зала. Забелязвам, че шепне нещо на ухото на защитата. Той кима сериозно.
- Ваша чест, с адвоката на госпожа Джардин се е свързал свидетелят, който иска да оттегли показанията си, и бе изпратен да го стори в полицията. Тъй като свидетелят се оказа ненадежден и оттегли обвинението си, а останалите доказателства са слухове и предположения, предлагам обвинението да оттегли иска си.
Джаз поглежда към мен. Аз също я гледам. Единствената ми мисъл е, че Трухарт е премислил и е решил да се възползва от предложението ми.
Минава цял час, докато чакам полицаите и администрацията на затвора да се уверят, че срещу Джаз няма повдигнати обвинения. Когато най-сетне подписват документите за освобождаването й, тя се появява. Питам се колко ли пъти служителят е отварял вратата и две жени са се прегръщали през смях и сълзи. И двете сме невероятно облекчени.
- Благодаря ти, че си предложила да платиш гаранцията, Каси - подсмърча Джаз. - Ти наистина си невероятна приятелка.
- Не бях аз. Както обикновено, съм без стотинка... Хана беше.
В първия момент Джаз ми се струва слисана, ала след това отново започва да бъбри, както обикновено.
- Ако знаех, щях да предпочета да остана в затвора. Погледни ме, сладурче. Отслабнала съм, прочистих организма си от алкохола и отново започнах да чета. Кратък престой в затвора може да се окаже новият ашрам15.
След като излизаме, се отбиваме в бар на Флийт Стрийт, за да пийнем по едно и да отпразнуваме събитието. Куинси ме стиска за ръката.
- Май дължа огромна благодарност на твоя човек.