- И разните там консерванти, дет ги блъскат из виното, също са канцерогенни - редеше простотии Кинки. Май сега беше най-подходящият момент дай съобщя, че е забравила да махне етикета с цената от имплантите на циците си.
Гладката буза на Джасмин започна да потръпва нервно. Цяла вечер седналите около масата жужаха и не можеха да се надприказват, а ето че разговорите секнаха в най-неподходящия момент. Вечерята и празненството изведнъж ни се сториха дори по-дълги от войната в Ирак, а едва бяхме наченали основното ястие.
- Има опасност да се сбръчкаш от подобни притеснения - опитах се да я разсея аз, ала поп принцесата ме стрелна с убийствен поглед.
- Ти би трябвало много, ама много, много да се притесняваш. Ми да, к'ви са тези гадости по главата ти? Не са ли химикали?
- Естествено, че са химикали. С това чудо можеш като нищо да изтребиш всички терористични подразделения на „Ал Кайда".
- Мили божке. Ама ти наистина ше земеш да фанеш рак.
Джасмин изви вежди така, сякаш щеше да се разплаче всеки момент.
Цвърченето на мобилния телефон на Рори проряза неловкото мълчание. Със сигурност някой хамстер имаше спешна нужда от медицинска помощ.
- Ти ползваш мобилен телефон? Аз таквоз чудо нямам - заяви категорично актрисата, докато съпругът ми се втурна да спасява някакъв леминг от самоубийство или да се заеме с нещо не по-малко „спешно". — Вече не, щото...
- Да, да, и той е канцерогенен - прекъсна я сопнато Хана.
- Май прекалявам с мисленето, нали? Т'ва ми е лошото на мен - изкиска се поп принцесата.
Мъжете закимаха енергично и ентусиазирано. За малко и аз да се хвана. Май водещата й амбиция беше да се включи в „Бит Брадър", само че не й достигаше акъл дори за тази работа.
Докато поп принцесата ръсеше умнотии за туморите, причинени от излъчването на мобилните телефони, Джаз бе забола поглед в скута си. Хана ми подаваше отчаяно сигнали, на които аз отвръщах със собствения си код за помощ. С всички тези подадени сигнали нищо чудно да приземим дори самолет.
Какъв въпрос да повдигна, за да я накарам да спре да дрънка за рака? Отчаяно си блъсках главата. Някоя остра забележка с нетактично подхвърлена ругатня щеше да оправи положението. За какво си говорят хората, когато са на разни снобски вечери? За постиженията на младежката лига, за външна политика, за втори ипотеки. Единственият случай, в който ми се искаше да подхванат въпроса за сумите, които са платили за къщите си навремето и колко повече струват днес, не се получи. Просто не стана. Коя тема би заинтересувала поп звезда от Калифорния? В този момент ми хрумна нещо, което нямаше начин да не се окаже спасителната сламка.
- Я кажи... ти коя зодия си? — попитах с надежда аз.
Всички гости погледнаха поп принцесата в трепетно очакване.
- Рак - отвърна тя.
След тази дума с Хана и Джасмин скочихме от местата си и се втурнахме към кухнята, уж да помогнем с вечерята.
Щом се пъхнахме вътре, трите избухнахме в задушаващ смях. Подхранвахме обхваналата ни истерия с предложения за ликвидиране на глада по света, като пуснем за ядене повече поп принцеси, и забележки за генетично изменените зеленчуци, по-точно казано, за застаряващите мъже интелектуалци. Всеки момент щяхме да се изтъркаляме на пода, както става единствено при стари приятелки. Смеех се толкова силно, че трябваше да си сваля сакото и огромната безопасна, която държеше панталоните на талията ми, лъсна, което предизвика взрив от нов смях.
Истерията ни малко стихна, когато Хана заяви, че от този смях я е заболяла главата. Джаз хукна към горния етаж, за да й донесе панадол.
- Сигурна съм, че Дейвид държи една опаковка в банята - обясни тя, без да спира да се кикоти. - Нали е лекар.
Докато Джаз ровеше в шкафчето на съпруга си, аз оглеждах кухнята й. Пълният набор домакински съдове „Крьозе" бе в същия нюанс като плочките в патладжанен цвят между двата реда шкафове. По стените, от двете страни на плазмения телевизор „Банг и Олуфсен", бяха закачени подбрани с много вкус черно-бели снимки от командировки и ваканции в Намибия и Шри Ланка. В съчетание с двойната фурна от инокс на „Неф", хладилник на „Миел", кафе машината за капучино и машината за хляб всичко изглеждаше като извадено от страниците на списание „Вот Пърфект Ливинг". Букети в пищни опаковки бяха натрупани върху плота и жадно очакваха да бъдат поставени във вази. Представих си собствената си кухня - тенджерите с остатъци от храна бяха завъдили плесен, купища неизмити чинии чакаха реда си в мивката, забравени в микровълновата хот дози ми се зъбеха, когато ги откриех три седмици по-късно - и ме бодна завист заради съвършения съпруг на приятелката ми, съвършения й син, съвършения живот, който водеше. Бях готова да поема дори семето на Сатаната, за да си осигуря живот като нейния.