Выбрать главу

Успокой се, полудяло сърце! Докато е долу, телефонът звънва и телефонният секретар се включва. Чувам как Бианка крещи по телефона. Рори не отговаря и на мен ми става още по-гот. Забелязвам, че е сложил баскетболен кош над коша с пране, за да има някакъв стимул, и избухвам в смях. (Трябва да науча сина си, че ако върши половината домакинска работа, духът на съпругата му в никакъв случай няма да признае абсурдните теории на сър Исак Нютон за гравитацията.) Десет минути по-късно той се връща, притегля ме в прегръдката си и кашата, в която се бе превърнал животът ми, изчезва и миналото е пречистено.

-      Да. Можеш да се върнеш. - Лицето му омеква, ала след това чува и уточнението. - Само че аз изчезвам за известно време.

-      Какво? - Той се изправя на лакът. - Защо?

-      Настоятелите се обадиха през уикенда, за да ми предложат официално старата работа на Скруп. Назначението ще бъде чак след Великден. Затова преди това ще си взема кратка творческа отпуска. Трябва да си поприказвам спешно за някои неща с приятелките, докато ти гледаш децата. Пресметнала съм, че ми дължиш поне три и половина години в непрекъснато повтаряне „Измихте ли си зъбите?" Дължиш ми поне пет години вдигане на масата, след като са се нахранили. Шест месеца редене по опашки на панаири, години да те вали по спортни дни и десетилетие висене край местния басейн, докато си отегчен до смърт и ги чакаш да спечелят състезанието с подскачане на един крак в плиткото.

-      А, ясно - кима тъпо Рори. - Ами ти кога ще се върнеш? Тогава ще бъдем заедно, нали?

-      Може би - отвръщам предпазливо аз. - Да видим първо как ще се справиш.

Той приема това като подканване да се заеме със задълженията си отново и започва да ме докосва на всички места, на които обожавам да ме докосва, поглежда ме в очите и ми казва, че ме обича. Аз също го поглеждам и се наслаждавам на всяка целувка. Притискам се до мускулестото му тяло и се опитвам да му кажа, че и аз го обичам, ала сърцето ми пърха толкова силно, че не ми дава възможност.

Банално ли ви се струва?

27. КАК ДА УБИЕШ СЪПРУГА СИ... (И ДРУГИ ПОЛЕЗНИ ДОМАКИНСКИ СЪВЕТИ)

Англичаните си мислят, че оптимизмът е очна болест. Ами аз? Аз съм от онези, които винаги избират слънчевата страна на улицата. Открай време тая надежда, че будилникът на Жулиета ще звънне тъкмо навреме, за да я събуди, така че да спре Ромео и да не му позволи да изгълта отровата. Надявам се Дездемона да каже на Отело да престане с параноята и да го прати на курс по овладяване на гнева. Хамлет ще отиде на психотерапевт, за да преодолее мъката, и ще се ожени за Офелия. Затова, когато става въпрос за Джаз и Хана, аз все още тая надеждата, че приятелството ни може да бъде спасено.

Приятелите ни показват какви сме много повече от партньора и семейството. Любовниците и съпрузите идват и си отиват, децата отлитат от семейното гнездо, ала приятелките с дребнавите си забележки, с дрязгите и недоволството са гръбнакът на живота ти.

Тъкмо тези мисли и парите, които Хана предложи да плати като гаранция, и наетата от нея яхта с екипаж на Карибите убеди Джаз да загърби фройдистките простотии за прелъстяването на сина й. Бяхме в бара близо до съда и празнувахме свободата на Джаз, когато Хана се обади от островите Туркс и Кайкос, за да повтори екзотичната си покана.

-      Нали ще дойдеш, миуичка, тъкмо ще пообиколим островите.

-      Всъщност трябва да изскубя поникналите по гърдите ми косми. Разбира се, че ще дойда, глупачке! Ти майтапиш ли се с мен?

-      Не бих се изпикала върху нея, дори да гореше - измърмори Джаз, когато й предадох поканата на Хана, макар да бях сигурна, че вече си прави сметка кога да отиде на кола-маска. Джош, потиснат от вниманието на пресата, се опитваше да свикне със загубата на безразличния си баща, затова реши да обиколи света с раница на гръб в компанията на неколцина приятели. Щеше да вземе последните си изпити, когато се върне. Така че нямаше абсолютно нищо, което да задържа Джасмин.

И така, две седмици след като Джаз беше освободена, аз се наслаждавах на първия си коктейл на палубата на яхтата на Хана сред искрящите сини вълни. В сравнение с подобен живот прасета, пуснати да се нагрухтят до насита сред детелината, щяха да изглеждат малтретирани.

Хана се качва на палубата, определено отказала се от борбата с килограмите, въпреки това спретнала се с къси панталонки и тениска.

-      Понадебеляла ли съм? - пита тя.

-      Не, съкровище - отвръщам аз и прошепвам на Джаз: - Понадебеляла ли?! Мили Боже. Военните самолети могат да я вземат за самолетоносач и да се опитат да се приземят на корема й.