- Защо продължаваш да пушиш тази гадост? Можеш да разкажеш на Хана за лепенките, мила. И без това се заклехме в мълчание. - Поглеждам към Хана и тя кимва. - Джаз си слага хормонални лепенки още от миналия януари. Започна да пуши единствено за да си мислят хората, че това е лепенка за зависимост от никотина. Не искаше никой да знае, че вече е навлязла в менопаузата.
- Ти си в менопауза? - Хана не може да повярва. - Така поне сметките за отопление през зимата ще намалеят.
- Струва ми се, че причината е стресът. Истинската ирония е, че докато се преструвах, че пуша, се пристрастих към никотина. Сега наистина съм с никотинова лепенка - смее се Джаз и ни показва лепенката от вътрешната страна на ръката.
Аз също избухвам в смях.
- А какво стана с хормоналната лепенка? Да не би да си я лепнала на задника си?
- А, това не е за мен. Започнах да качвам килограми, затова се отказах. А и цикълът ми го няма от юни. Между другото искам да ви кажа, че това е истински благодат!
- Ама... ами кръвта по тампона в банския на Дейвид? - питам удивена аз.
Сега вече е ред на Джасмин да ни накара да се закълнем в мълчание. Кимаме в знак на съгласие и тя обяснява.
- Никога не съм казвала, че кръвта е моя. Толкова е трудно да се отървеш от съпруга си. А в моя случай бе направо невъзможно! Нямате представа колко пържоли се налагаше да купувам, докато бяхме в Австралия. Оказа се, че в пържолите остава достатъчно кръв, за да можеш да киснеш тампони в тях през цялото пътуване. И в Брум, и докато бяхме на Големия бариерен риф, и Котслоу Бийч в Пърт - да знаете само колко хора са били изядени там от акули, ами южната част на Банди, дето му казват „експреса на туристите". Аз само се плациках до брега, нали се сещате... После, на Кейп Катастръфи в Южна Австралия акулата най-сетне усети примамката.
Бляскавото море като че ли потръпна при това разкритие. Дори вълните се отдръпнаха ужасени от яхтата. Усетих течение, предателско също като морето, подмолно също като Джасмин Джардин. Хипнотичният шепот на вълните, мирисът на солена вода и водорасли ме зашемети и аз хукнах към перилата, за да повърна. Имах чувството, че съм под вода. Не можех да дишам. Отпуснах глава на една страна. Най-сетне се сринах на дъските и зареях поглед към хоризонта. Преди да се отправим в открито море, бяхме спрели на издадената като палец суша, която сякаш се опитваше да спре някого на стоп, за да я откара на друг континент, на място, където на отчаяните домакини не им се налага да избиват съпрузите си.
Опитвам се да видя изражението на Хана, но периферията на шапката й хвърля сянка.
Капитанът ни прекарва през протоци и спокойни води. Сервират ни обяда на палубата, а Джаз ни разказва какво се бе случило на брега преди месеци. Разказва ни чак докато слънцето се потапя в морето, обгърнато в алено и пурпурно. Обяснява ни как импулсивно се е омъжила, събитие, което задължително трябва да бъде включено като част от обучението по оцеляване на елитните специални части. Разказва ни как съпругът й се променил, как се е превърнал в безжалостен егоист, който се стреми единствено към престиж, а по-късно и към власт. Признава ни, че е започнала да се страхува за живота си, и твърди, че е действала в самозащита.
- Аз не го убих. Просто заложих на риска в и без това изпълнения му с рискове живот.
Имам чувството, че Джаз го е изрязала напълно, също като тумора, който той й бе причинил. Побутвам храната с едната китайска пръчица и вдигам парче сурова риба така, сякаш е доказателство от местопрестъплението. Хана също побутва хапките, вади скаридите от ориза и ги подрежда на масата като малки розови запетайки. По-късно, когато хвърляме котва под звездите и приливът бълбука под яхтата, се опитваме да приемем измамата, извършена от Джаз.
- Хайде, момичета. Добрата приятелка те измъква от затвора. Страхотната приятелка хуква редом до теб възможно по-далече от полицията и крещите в един глас: „Размина се на косъм! Мама му стара, изплъзнахме се!"
Поглеждам я в здрача. Усмивката й е толкова лъчезарна, че корабите като нищо могат да я сбъркат за фар в мрака и да заобиколят от страх да не се натъкнат на скали. Тя е диво рибоподобно създание от влажна, парфюмирана гореща плът. Джаз продължавала говори почти през цялата нощ и излива пред нас най-съкровените си мисли.
- Каква ирония, мъжкар като него да бъде убит от един тампон. Съдебният лекар със сигурност не се е усетил, миуичка - заявява най-сетне Хана на зазоряване. В някои отношения това си е съвременна версия на „Мадам Бовари": нещастната съпруга изневерява, ала той умира и тя успява да се измъкне - нали така, Каси?