Аз си мисля, че след двайсет и пет години, в които съм обожавала Джасмин Джардин, тя вече не е моят модел за подражание. Освен това се замислям дали да не я издам. Какъв е смисълът? Дванайсет седмици процес пред дванайсет човека, които не са достатъчно умни, за да се измъкнат от задължението да се правят на съдебни заседатели, избрани, за да преценят кой е по-добрият адвокат.
В пет сутринта Хана донася бутилка шампанско, за да вдигнем тост за трите, тъй като заслужаваме награда, задето сме успели да преодолеем всичките си скандали, изневери, плащане на издръжка, развод, смърт, в моя случай самота и накрая живот, който ти позволявала разкажеш за миналото. След това тя предлага да направим нещо като женско братство, да изхвърлим халките си в морето и да започнем отново. На зазоряване се облягаме на перилата, убийцата, фалшификаторката и аз, директорка и изнудвачка.
- На три. Едно, две, три...
Виждам как халката ми полита и цопва, а разпенените устни на морето я поглъщат. Все още искам Рори, но само ако се съобразява с правилата, наложени от новото ръководство.
- Какво смяташ да правиш сега? - обръща се Хана към Джаз, докато седим притихнали, наливаме се с кафе и похапваме кроасани.
- Ще се хвана на работа - отвръща Джаз, богинята в кухнята, опънала се като лъвица под лъчите на утринното слънце.
- Като готвачка ли?
- Да, но в мой собствен ресторант.
- Значи си докопала парите благодарение на щастливата случайност, сполетяла съпруга ти - намеквам аз.
- Може да го направя в Австралия - тросва се Джаз. - Нали е заселена с престъпници.
- Нима? - сумтя аз. - Всъщност баба ми никак не искаше да се местим в Англия, защото според нея всички противни престъпници идвали оттам.
- И вече никакви мъже. Ще си купя супер модерен вибратор, който да върши всички услуги, за които човек може да се сети.
- Като например да сменя пеленки ли? - пита с надежда Хана. - Отсега нататък за мен съществуват единствено ританки и биберони - заявява доскоро отдадената на кариерата си жена. Едно е сигурно. Вече не давам никакви съвети.
- Отсега нататък единственият ми съвет е да не се дават съвети - приглася й променената Джаз. - Ами ти, Каси?
Какво аз? Поглеждам най-добрите си приятелки и се замислям за сеизмичните промени, които ни връхлетяха през последната година. То си бе истинска екшън брачна сага. Нещо старо - вгорчен брак. Нещо ново - момче за забавления. Нещо взето назаем - да спиш със сина на най-добрата си приятелка. Нещо синьо - отново намерих оргазма си. Онова, което разбрах по време на всичките ни перипетии, бе, че бракът носи щастие и радост, след това идват децата, хаосът, разочарованията, ужасът, неясността, изненадите, предателствата, последвани от нова вълна хаос. Луташ се още едно десетилетие, докато дойдат децата на твоите деца, което означава още хаос, нови разочарования, нов страх, нови изненади, нови предателства и пак хаос. А най-накрая те чака щастието и радостта, че си преживяла целия този хаос, деца, разочарования, ужас, нежност, изненади, предателства и безкраен хаос.
Освен това разбрах, че любовта идва на тласъци. Малко, после повече. Тя не представлява постоянна вълна от щастие. Постоянните вълни могат да ги докарат фризьорките на косата ти, но дори тогава се наляга да ги поддържаш. Любовта е ордьовър, хапка с хайвер, не обилно хранене. На мен ми трябва пържола и картофи от семейство, деца, нови плочки за кухнята, мрънкане заради данъците, досадата на ежедневието. Това са емоционалните въглехидрати, от които имам нужда... а от време на време с удоволствие бих се нахвърлила и върху един пудинг.
Хана и Джаз са наблизо и не спират да бъбрят. Иска ми се да отида при тях, но как да остана приятелка с една убийца? Не че Джаз е убила Стъдс. Истината е, че тя е заредила пистолета, а съдбата е дръпнала спусъка... Може би някой ден ще повдигна въпроса, когато съм на психоанализа... Да, как ли пък не.
Трите отплаваме към изгрева, обгърнати от сладкото приятелство, клатушкаме се по палубата, избухваме в смях и ни е трудно да обясним кое е толкова смешно. Добре де, приятелството ни не е съвършено, разбирам го чак сега, когато узнавам, че съм имала до себе си две престъпнички. Но нима има нещо без недостатъци?
Животът не е оцветен в черно и бяло. Някъде е сивата гама - също като водата в пералнята - която се надявам Рори да включва редовно. След това се замислям за съпруга си. Топлите слънчеви лъчи ме милват като целувки. Въздухът тежи, напоен със соления вкус на море. Представям си Рори гол. Слънчев лъч стопля скута ми и аз усещам как се събужда страстта ми. Денят се превръща в течно злато и аз си казвам, че щом Рори усвои как постъпва един чувствителен човек и започне да глади хубаво - Боже, колко е страхотно да те люби мъжът, който те обожава - и който е изчистил с прахосмукачка цялата къща - може да се прибера у дома за нов оргазъм.