Хана сви вежди.
- Има достатъчно време и възможности и за двете, Джасмин. Всяка женена двойка развива нещо като сексуална стенограма. Всичко е сбито, кратко и много сладко. Нещо като чувствено хайку.
- Да, бе! Това някаква шега ли е? Защо женените жени не мигат по време на любовната игра? Защото не им остава време - изсъска Джаз добре познатия ни виц.
- Много съжалявам за теб, Джаз, но Паскал напълно ме задоволява.
- Да, бе, сигурно. А пък серийният убиец доктор Шипман е извършвал кървавите си убийства от състрадание.
- Естествено, че Паскал те задоволява в леглото – обадих се аз, за да разсея поне малко натрупалото се напрежение. - Той прекарва достатъчно време в него! Един-единствен път му се е случвало да се надигне преди обяд - когато матракът в университета се подпали, не помниш ли?
Хана ме стрелна с присвити очи.
- След като сексуалният живот на двете ви с Каси не струва, това не означава, че...
- Не съм казала, че двамата с Рори... - Преди да успея да оборя думите на Хана, Джаз вирна предизвикателно глава.
- Хана, ти си от онази школа, в която ги учат да не виждат злото, да не чуват злото и да не се омъжват за злото. Поне Каси честно си признава, че онова, дето се случва в леглото, е скапана работа.
- Сексуалният ми живот не е скапан! - настоях отново аз. Представих си задоволството, което се разливаше по тялото ми, докато лежах затоплена и удовлетворена до Рори, нощницата ми набрана на кръста, приятната болка в слабините, която се появяваше на следващия ден, докато ситнех към ескалатора в метрото с омекнали колене... Я чакайте малко - кога беше последният път?
- Сега не съм в настроение да обсъждам този въпрос. Боли ме глава - заяви раздразнена Хана.
- А мен ще ме заболи всеки момент - нацупих се аз.
- Значи дойде време за лягане - натякна с горчивина Джаз.
Настроението и на трите ни беше скапано. В този момент влезе Джош, седемнайсетгодишният син на Джаз, за да си дръпне нещо за хапване. В единия джоб на дънките му бе пъхнат класически роман на издателство „Пенгуин", а в другия - недописано стихотворение. Джаз размаха ръка пред лицето си, сякаш бършеше запотеното предно стъкло на автомобил, за да прогони обзелите я чувства. Разроши пясъчнорусата коса на сина си, докато той ровеше в хладилника.
- Няма ли да остане някоя троха и за мен този път - подхвърли с обич тя. - Дотук с медицинските постижения на баща ти. Все още не е открил лек за пубертета.
Джаз разправя, че глези сина си и се грижи за него, защото някой ден той щял да избира старческия й дом. Истината е, че се опитва да компенсира липсата на родителски интерес от страна на Дейвид. Още от раждането на Джош тя не се разделяше с рициновото масло, той пиеше само безвредния бебешки парацетамол, имаше най-удобните бебешки столчета и проходилки, играчките му се купуваха единствено от световноизвестната марка „Плей До" и задължително му се осигуряваше неподсладен сок от сладки мандарини без семки и диворастяща гуава.
За разлика от нея Дейвид не се отдаде на родителски грижи. Вместо това се впусна в пътувания до разкъсвани от войни части на света.
- Това е проблемът, когато се омъжиш за активист - ужасно активен е! - не пропуска да подхвърли небрежно Джаз пред хората. Ако я питате, синът й е най-умният човек на света - особено след като Айнщайн е гушнал букета. А Джош наистина е умен. Няма да се учудя, ако се окажеше, че сам си е сменял пеленките като бебе. Дейвид обаче не забелязва такива подробности. Джош може и да е единствено дете, но съвсем не е любимец на баща си.
И така, заради сина си Джаз си сложи отново червило, наложи маската на весела и щастлива домакиня и се върна при гостите, за да ги забавлява. Единствено ние двете с Хана забелязахме, че на зъба й е залепнало петънце червило, че едната й обувка, леко хлабава, въздишаше на всяка крачка, сякаш съчувстваше на стопанката си. Понесла подносите с десерта, Джаз се върна в трапезарията и завари поп принцесата, настанила се в скута на съпруга й. Забеляза похотливия поглед на Дейвид, който заплашваше да изтече в разголеното деколте на Кинки, и се усмихна толкова широко, че лицето й заприлича на плисирано, а зъбите й заплашваха всеки момент да изпадат.
- Ти нали нямаш нищо против? - измърка малката вместо обяснение, стисна ръката на доктор Стъдландс и изпъчи набъбналите си гърди. - Щеше ми се да стисна ръката, спасила живота на толкова много хора из Африка.