Выбрать главу

-      Сигурна съм, че е стиснала и други неща - подметна Джаз с пресилена любезност, докато поднасяше сладкото удоволствие. - Скъпи, не ти ли се струва, че тя е малко младичка за теб? - обърна се тя към съпруга си. - Знам, че е проява на изключително лош вкус да изтъквам пред всички наченките на плешивина по темето ти, въпреки това си позволявам подобна забележка.

Притаих дъх и насочих бързо поглед към Стъдс. По лицето му плъзна безгрижна весела усмивка.

-      Прекрасната ми многострадална съпруга е ядосана заради мотора, с който се сдобих в отговор на кризата на средната възраст. Истинско клише за съжаление.

-      Но, скъпи, аз нямам абсолютно нищо против мотора. Сигурна съм, че ти доставя неописуемо удоволствие да усетиш нещо твърдо между краката си.

Обърнах се рязко към приятелката си. Устните на Джаз бяха извити в ъгълчетата, усмивката й не трепваше, сякаш уловена от невидим фотограф.

Сред гостите се разнесе шепот, ала Стъдс не се притесни ни най-малко и вдигна чашата към съпругата си.

-      Да пием за двайсетте прекрасни години с единствената жена на света, която ме държи здраво стъпил на земята.

Джаз, вече от другата страна на масата, също вдигна чаша.

-      Скъпи - изгука тя и макар поне според мен да не личеше, ласкавото й отношение бе престорено. Усмихваше се лъчезарно на съпруга си и гостите си отдъхнаха облекчено за пръв път от пет минути насам.

-      Кажи, любов моя? - Стъдс й отправи замечтана усмивка в очакване да чуе какво има да каже тя.

-      Ти разбираш ли - започна с меден гласец тя, докато всички ние очаквахме да чуем изпълнено с обич признание, както подобаваше на двайсета годишнина от сватба - ... че ако те бях застреляла първия път, когато си го просеше, досега да съм си излежала присъдата и да съм излязла от затвора? Какво ще кажете, да си поиграем на смяна на партньорите? Оставете ключовете от колите си на масата, ако обичате.

Неочакваният завършек на вечерята се превърна в небивал успех. При създалите се обстоятелства можех да го определя като преждевременна социална еякулация.

Докато чаках на вратата Рори да дойде да ме прибере след спешния случай, Джаз стисна ръката ми.

-      Ако те огрее да правиш секс тази вечер, дано той да е отзад, за да не се притесняваш за целувките... или да се сблъскаш лице в лице с истината - защото съм сигурна, че това е последното, което искаш.

-      Сексуалният ни живот е чудесен - отвърнах натъртено аз и потръпнах в януарския студ. - Дори страхотен. - Изпитах съжаление към нея. Разбирах и разочарованието, и унижението й, но нямаше да се оставя да се заразя от озлоблението й. Рори бе мил, искрен човек с голямо сърце.

-      Сексуална свобода, а? - изсумтя подпийналата Джаз, когато хукнах надолу по стълбите към затоплената кола на Рори. - Да, бе! Само че наясно ли си какво означава това за омъжените жени? Това е свободата да не се чукаш с гадината!

Гласът й отекна в тишината наоколо.

-      Галина...! Гадина...! Гадина...!

-      Казах ти аз, че трябва да се вържем един за друг, за да не полетим надолу - ухили се Рори, докато си слагах предпазния колан.

Стиснах ръката му и той даде газ към къщи. Джаз грешеше. Сексуалният ни живот беше нещо много интимно, изпълнен с обич, нежност и много оргазми. Наистина беше така... нали?

3. РЪКАТА - СЪВРЕМЕННА ГОТИЧЕСКА ПРИКАЗКА НА УЖАСИТЕ

Нощта бе черна и зловеща. Дъждът блъскаше по стъклата, вятърът превиваше дърветата, а нашата героиня се бе свила на топка, сънена и топла, когато кожата й настръхна от допира на Ръката. Сърцето й заблъска и тя потисна писъка, който напираше в сухото й гърло. Потръпна. Намръщи се. Сви се още повече и бялата дантелена нощница се усука по-стегнато около треперещото й тяло...

Такива сцени ще видите във филмите на ужасите. Най-ужасните кошмари на всяка жена.

Мъжете измислят филми на ужасите за Петното, за Хищника, за Нещото. Онези неща, които събуждат кошмарите на мъжете, са Човекът вълк, Зомбито, Дракула, Франкенщайн. А пък онова, което всява ужас у жените - по-точно у изтощените от умора майки, - е Ръката. Ръката се протяга и шава по чаршафите, за да се докопа до теб тъкмо когато се унасяш. Ти се отдръпваш.

- Не! Не! Само не Ръката, аз съм майка, която отчаяно се нуждае от сън!

Преструваш се, че си изпаднала в ступор, че те е тръшнала пневмония, че си на прага на смъртта. Готова си на всичко, за да се спасиш от протегнатия израстък.

Ръката се протяга от отредената й половина на брачното легло и стиска с демонична сила гърдата ти, извива, ръчка, притиска. Ръката, най-предсказуемият от всички жестове в брака, е знак, че е дошло време половинката ти да заяви съпружеските си права, без да се интересува, че си полумъртва от умора. Забрави за „Мълчанието на агнетата" и канибала Ханибал. Аз ще направя филм на ужасите, наречен „Ръката". Зловеща музика ще подчертае неподправения демоничен страх, събрал се в очите на героинята.