Тя сви рамене отново, след това добави немощно.
- Ама да не е нещо прекалено хранително.
Върнах се с два нискомаслени кроасана.
- Какво ще предпочете госпожата, подобие на кроасан с бананова плънка или боровинкова плънка?
Джаз забрави за банановата кифличка след първата хапка, защото съпругът й излезе заедно с поп принцесата, наскоро провъзгласена за посланик на добра воля към ООН. Проследихме ги до хотел „Савой" и те се шмугнаха вътре през дискретния страничен вход. Стъдс паркира колата на двойна жълта линия и подхвърли ключовете на портиера, сякаш това за него бе ежедневие.
- Може би отиват в Американския бар за по един коктейл с пюре от екологично чисти житни кълнове или каквото там яде онази, за да не хване рак - обадих се неубедително аз.
Джаз гледаше мрачно право пред себе си. Тук, близо до реката, улиците бяха обвити в мъгла. Паркирахме и останахме загледани в ухилената предна решетка на ягуара на Стъдс. След един час напомних на Джаз, че известните личности не са нищо повече от въздух под налягане, на които им е излязъл късметът. Темза плискаше тихо до нас, млечнобяла на забулената от мъгла лунна светлина. След два часа изтъкнах, че един ден младостта на Кинки ще повехне и ще й се наложи да стане поддържаща певица в някоя банда, която изпълнява стари парчета на Джей Ло. Отговориха ми единствено чайките, които пропискваха като нервни бебета, на които им никнат зъби. Опитах се да проверя контролните по математика на отблясъците на улична лампа, „Ънгълът има криле и е пратеник на Бог", но много скоро загубих всякакъв интерес към живота. Три часа по-късно най-добрата ми приятелка се разплака беззвучно; беше се свила зад волана и цялата трепереше.
- Какво искаш да направиш? - попитах отчаяно аз. - Можеш да звъннеш на някого от клюкарските вестници. Ще се получи нещо като „Цвъркаща клюка", „Цапнати в устището", „Шантавини", „Седмични глупотевини". - Опитвах се да я развеселя, но Джаз се сви на топка.
- Не мога да причиня подобно нещо на Джошуа - промълви тя, преди мирисът на повръщано, смесен с бананова есенция, да плъзне в колата.
На третия ден от предполагаемата ваканция на Джаз из Индийския океан предприехме нова задача в преследване на изменника. Седяхме на сигурно и анонимно място във взетата под наем кола и наблюдавахме прегрешилия съпруг, застанал пред страничния вход на театър в Уест Енд, където даваха новата постановка на „Котките". Тясната странична улица, където той бе паркирал, смърдеше на урина, бе тъмна като рог и сигурно бе развъдник на какви ли не престъпни типове. Само че Дейвид Стъдландс като прилеп в тъмното забелязваше всяка красива жена. Оказа се, че чака котенце, намъкнало се във впити панталони със змийска шарка, убийствено високи токчета и широкопола шапка. Хвана я за ръка и я поведе към ягуара.
Видяхме как сенките им започнаха да се целуват. След това зяпнахме с отворени уста, докато те се прехвърляха на задната седалка, а автомобилът се затресе. Ягуарът се люшкаше толкова застрашително, сякаш раждаше. Непрекъснато поглеждах към ауспуха, за да се уверя, че оттам няма да изскочат две или три миниатюрни версии на същия ягуар.
- Май е сбъркала мюзикъла. Трябваше да се яви на кастинг за „Момчета в момичета"6 - обадих се аз. Беше малко пресилено, но отчаяно ми се искаше да пусна някоя саркастична забележка от онези, които Джаз винаги подхвърляше.
Джаз издуха шумно носа си.
- Крайно време е Андрю Лойд-Уебър да продаде тези котки на някоя лаборатория за провеждане на козметични тестове - заяви тя унило, макар и рязко.
Едно бе сигурно. Три жени за три поредни нощи? Нищо чудно, че хапваше виаграта като бонбонки. Очевидно съпругът хирург на Джаз си въобразяваше, че участва във филма „Какво става, докторе?".
На четвъртия ден Стъдс участва в обсъждане на живо на тероризма и мъченията. Знаехме, защото по Би Би Си цял ден тръбиха програмата. Опитах се да разубедя Джаз да не ходим и да си останем у нас, за да се наспим. След три безсънни нощи лицето ми бе придобило зеленикав оттенък. Заради лилавеещите кръгове под очите приличах на миеща мечка, готова да извърши самоубийство. Беше мой ред да шофирам, но бях толкова изтощена, че колата се носеше към Шепърдс Буш, все едно зад волана имаше надрусан тираджия, който не е мигвал цяла вечност.
- Има само две професии, в които торбичките под очите са без всякакво значение - президентът на Щатите и вулканката от сериала „Ентърпрайз" - мрънках аз, докато паркирах пред охранявания вход.
Джаз продължаваше да повтаря, че съпругът й е влечуго. При това влечуго, което излиза на лов нощем и има сензори, които засичат топлокръвните... дори интервюиращата от Би Би Си, забелязах аз, когато Стъдс профуча покрай нас в автомобила й с шофьор. Джаз бе обзета от мрачно спокойствие, което никак не ми хареса.