- Обмисляш как да го убиеш, нали?
- Ще ти го обясня по следния начин. Не му препоръчвам да започва да гледа някоя безкрайно дълга сапунка по телевизията - отвърна начумерено тя.
Когато съпругът на Джаз хлътна в къщата на водещата в Нотинг Хил Гейт, най-добрата ми приятелка предложи да осигуря кофа и парцал, защото щели да са крайно необходими, когато изтръгне бъбреците на влечугото с ножичката за нокти, за да ги продаде на черния пазар.
- И защо не? И без това има два... Да не говорим, че има и две лица.
Докато наблюдавах Джаз на процеждащата се отвън мътна светлина, осъзнах, че тя не се шегува. Ако бях на мястото на Дейвид Стъдландс, щях да се замисля много сериозно защо съпругата на Джон Бобит му бе клъцнала пениса.
Докоснах нежно ръката й.
- Какво да направя, за да те развеселя?
- Наистина трябва да живна малко. Да ти кажа, четох някъде, че са необходими четирийсет и два мускула, за да се намръщиш, а само четири, за да дръпнеш спусъка на ловджийската пушка на татко - отвърна застрашително тя.
- Вместо да дърпаш спусъци, помисли как да нащракаш снимки от ваканцията си в тропиците - напомних й аз. - А, да, между другото трябва да ти намерим солариум преди неделя.
Джаз изобщо не ме слушаше. Сключи ръце като за молитва.
- Господи, дай ми търпение да понеса онова, което не ми е по силите да променя, промени нещата, които не мога да понеса, и ми посочи едно хубаво местенце, където да навра тялото на противния женкар, дето ми се води мъж.
На петия ден Стъдс бе в компанията на великолепна дама. Тя бе изящна като прескъпо бижу, претенциозна като грижливо фризиран бял пудел на каишка, обсипана с диаманти, от онези умопомрачителни жени, които получават покани да прекарат лятото на яхтата на Валентино.
- Боже мой. Седях до нея, докато траеше състезанието за набиране на средства за кампанията против смъртното наказание на Карибите - ахна удивена Джаз.
В този момент най-голямото ми желание бе да върна смъртното наказание в родната ни Англия. Не за всички престъпления. Достатъчно бе да остане валидно за онези, които си позволяват да разбиват сърцата на съпругите си.
- Знам ги аз такива като нея. Едно време са били фръцливи манекенки, пипнали някой малоумник с пари, за да го омъжат за себе си, а сега изведнъж се оказва, че съвестта им е заговорила, и то тъкмо в момент, когато кариерата им пропада - усетих се аз.
- Ама Дейвид я ненавиждаше! Ще получа удар. - Зачервената Джаз отвори прозореца и пое с пълни гърди ледения въздух. - Каза, че дори планктонът имал по-висок коефициент на интелигентност.
Проследихме ги до снобски ресторант на Пикадили.
- Нямаш представа колко гадно се държи Стъдс с мен! Кара ме да използвам втори път конците за зъби! Почиства ги с алкохол и ги оставя да съхнат. „Никак не ми е приятно да хвърлям просто така неизползван напълно конец, Джасмин", а нея води в „Каприс"! В тази кола няма ли климатик? Цялата горя - хлипаше тя и вееше с ръка на пламналото си лице, докато аз треперех от студ.
Докато ги проследим до шикозната къща на дамата в Мейфеър, Джаз ръкомахаше като героиня в трагедия от седемнайсети век.
- Ти се притесняваш, когато се преструваш пред Рори, че си получила оргазъм. Ами мъжете! Те се преструват през целия скапан брак.
На шестия ден Стъдс се набута в дивотията на Хакни. Не можех да повярвам, че е тръгнал да прелъстява поредната жена. Ако наистина бе така, значи израстъкът между краката на Дейвид Стъдландс трябваше да се превърне в истинска знаменитост. Трябваше му агент.
- Съпругът ти е спермоубиец маниак - подхвърлих невярващо аз, докато наблюдавах как Стъдс слиза от автомобила си.
Тази вечер съпругът на Джасмин се беше спретнал в дънки и кожено яке. След като алармата на ягуара изпиука, той се вмъкна в мърлява ирландска кръчма, където имаше жива музика, изпълнявана от групи с доста приканващите имена „Ред Хот Стики Хелметс"7 и „Райт ту Дивауър"8.
Докато се мотаехме пред взетата под наем кола, покрай нас се заклатушкаха група келешчета, заети да ритат спрелите коли. Двете бяхме обсъдили възможността да се натъкнем на бандити и бяхме решили да им кажем: „Христос ми каза, че съм Избраната" с надеждата подобни приказки да ги разкарат. После пък си казахме, че е по-подходящо да пусна в действие най-страшния си директорски глас и да ги попитам дали са си написали домашните и дали са наясно, че хулиганът е също като многоъгълник със седем страни?