След като чуха подобни налудничави приказки, келешчетата побързаха да се спасят нанякъде, а ние въздъхнахме облекчено и залепихме носове за прозорците на кръчмата. Стъдс юнашки пийваше халба бира с момиче на двайсетина с карамелени лунички и гъста медноруса коса, вързана на стегната опашка.
- Боже мой! Това е масажистката ни, Кармел - промълви отчаяно Джаз.
- И това ли сладурче - хлъцнах аз, а вятърът ни зашлеви през лицата.
Зяпахме като хипнотизирани как Стъдс освобождава косата на момичето, за да се разстеле по апетитно заоблените й рамене.
- От три години ни е масажистка. Откога ли се вижда с нея?
Този тип наистина се оказа долен, самодоволен сваляч. С голям кеф бих го вързала на железопътните релси малко преди да мине товарен влак. Не можех да повярвам, че всички се възхищавахме на смелостта на Стъдс, на всеотдайността му и на готовността да помага на болните в изостаналите страни и завиждахме искрено на Джаз, че не й се налагаше да търпи неблагоприятните условия в разни краища на света.
- Още когато се запознахте в Кеймбридж, трябваше да разбереш на коя степен отврат отговаря този гадняр.
Бяхме паркирали пред подозрително мърляв японски ресторант, чиято неонова реклама хвърляше зеленикава светлина върху разкривеното от болка лице на приятелката ми.
- Бедата е, че както повечето интелектуалци, и той е истинско кълбо от парадокси - отсъди кисело Джаз. - Същият е като онези маниаци, дето си падат да пошляпват малолетни проститутки, а това не им пречи да се включват активно в кампаниите против побоите над деца. Или като шестнайсетгодишната ти дъщеря вегетарианка, обявила се против грубия материализъм на този свят, въпреки че това изобщо не й пречи да се налива с вносно вино от долината Напа или да задига, когато й скимне, кожените ти палта. Ами лекарят, застъпник на човешките права, който не може да понася човеците. Не по принцип - уточни тя - само някои. Няма нищо против да спасява живота на напълно непознати, а в същото време изцежда и съсипва близките си. Та аз изобщо не го познавам вече - призна отчаяно тя. - Кой е мъжът, с когото сключих брак? Този ми е напълно чужд.
Да, все едно че е извънземен, казах си аз и подкарах колата към нас.
- А най тъпото е, че все още го обичам, Кас - сподели тя, без да крие уязвимостта си. Любов бе слаба дума за онова, което Джаз изпитваше. Дейвид Стъдландс бе целият й живот.
Започваше да ми се струва, че любовта те подготвя за брака, колкото плетенето на дантели те подготвя за самотно презокеанско плаване.
Седмият ден беше събота. Предполагаше се, че това ще бъде почивният ден на Стъдс. Какви ли щеше още да ги свърши? Да не би днес да бе отделил време за прослушване на нови любовници? През изминалата седмица беше правил секс с толкова много жени, че пенисът му сигурно беше покрит с мазоли.
Не само че пръсках пари за детегледачки, тъй като Рори беше заминал на конференция, ами бях толкова уморена след цяла седмица недоспиване, че тъпчех мръсните дрехи в пералнята, без дори да съм ги свалила от децата. Докато приготвях закуската на дъщеря си, благополучно намазах с масло и ръката си.
Да, ама не. Денят, в който се предполагаше, че Джаз се връща от предполагаемата почивка, Стъдс се търкаляше в брачното легло със стройна четирийсетгодишна преподавателка в университета с руси кичури, която приятелката ми познаваше, защото била една от частните пациентки на съпруга й.
Докато седяхме в автомобила, паркиран срещу къщата на Джаз, и ги наблюдавах как дърпат завесите в спалнята, се опитах да се пошегувам, защото и двете бяхме преглътнали първоначалния шок.
- Съпругът ми е ветеринар. Да се надяваме, че поне той не спи с пациентите си.
- Тя се казва Мариан - обади се Джаз. - Веднъж я засякох у нас. Доколкото си спомням, след като й опънаха лицето, започнала получава някакви припадъци. Май не съм знаела, че лечението се състои в дълбоко поемане на въздух, привеждане напред... и нисък наклон между краката на лекуващия лекар.
Изсмях се язвително.
- И какво преподава въпросната Мариан? Как да тръшнете по гръб чужди съпрузи ли?
- Силвия Плат9.
- Значи е платологичен случай - продължих да се бъзи- кам аз.
И двете избухнахме в неудържим смях. Виехме от смях, докато усетихме, че не ни достига дъх. Изтощението и емоционалното натоварване ни бяха докарали почти до истерия.
- Май е крайно време да оставя на Дейвид бележка: „Здрасти, скъпи. Вечерята е на масата, а... главата на съпругата ти във фурната. Трябва само да включиш газта."