- Докато бях на двайсет, си намерих две нови хобита - брака и лудостта. Да знаете, че Каси е права. Мили Боже! Как не разбрах какво представлява Стъдс? - Съпругът, когото Джаз бе обожавала двайсет години, започваше да се смалява под критичния й поглед. Онова, за което бе вярвала, че е истина, се превръщаше все повече в брачен мираж. - А пък аз си мислех... мислех си, че сме щастливи. - Тя отново ревна с глас.
Хана отново й доля чашата.
- Стига, миуичка. Дай да не се правим на последователки на Силвия Плат.
Ревът на Джаз прозвуча като скърцане на ръждясали панти. Тя притисна ръка към челото си. Това бе типичен за немите филми жест, когато някоя безпомощна дама се сблъсква с непреодолима опасност.
Сритах Хана под масата,
- Какво? - попита тя беззвучно само с устни. - Какво толкова казах?
- И като си помисля, че издържах долния чекиджия, докато следваше! - Джаз остави да избликнат чувства, потискани години наред, и ревна още по-силно. - Бях се посветила на Стъдс, и телом, и духом. - Гласът й трепереше от възбуда. - Обожавах работата си и като някоя глупачка се отказах и от нея! Бях готова на всичко заради него!
- Миуичка, честно да ти кажа, така и не разбрах защо заряза готварството - зацъка отдадената на кариерата си Хана и кръстоса слабите си крака, успешно минали през фотоепилация.
Джаз я стрелна с леден поглед.
- Защото прецених, че е най-добре да си остана вкъщи и да се грижа за детето си, за да съм сигурна, че Джош ще наследи моите недостатъци, а не простотиите на някоя детегледачка чехкиня, която се тъпче с всичко, което й попадне пред погледа. Сега ясно ли ти е?
Докато побутвах омазаната си с бронзант приятелка пред духащата печка (оставаха ни около пет минути до кацането), си казах, че Джаз е постъпила правилно. Не познавах нито една жена на ръководна длъжност, независимо колко високо в йерархията се бе издигнала, която да не признае на страниците на някое от финансовите издания, че децата на майки, посветили се на кариерата, имат по-малко шансове да станат отличници, а като поотраснат, определено развиват склонност да колекционират разни нацистки измишльотини.
Джаз бе протегнала ръце, за да я намажа и отстрани.
- Не бях ли достатъчно добра съпруга? - Тя вирна брадичка като обидена благородничка. - Господи! Като си помисля само какво съм преглъщала. Безкрайните спешни случаи. Кампаниите по проблемите на човешките права... Къщата ми открай време е пълна с разни инвалиди, стъпили на мини. Ами разните неграмотни бездомни източноевропейци, които нямат статут на бежанци, но са успели да се сдобият с хемороиди? Разни чернилки, профсъюзни деятели, които имат наглостта да ми приказват за „равноправие" и в същото време щракат с пръсти, за да им донеса кафето, защото съм просто една жена. Да, точно така, налагаше се да обръщам подобаващо внимание на всички до един.
Джаз си издуха носа и продължи: - Най-смешното е, че всички Бриджет Джоунс, които се превиват отстрани на пътя, за да повръщат, след като са се натряскали, си въобразяват, че бракът е спасението им!
Хана я поправи.
- Не всички мъже са гадняри.
- Така е. Някои са мъртви. Мъже - с тях не може да се живее, а няма как да им пробуташ малко цианкалий, без да те опандизят за убийство. Господи, повръща ми се. - Превита с притисната ръка към стомаха си, косата й влажна от пот, Джаз приличаше на презряло манго. Избърса челото си. - Каси, пуснала си печката прекадено силно. Лошо ми е. Боли ме глава. Имаш ли фъстъчено масло? Напоследък не мога без фъстъчено масло.
- Господи, ти да не би да си надула корема?
Хана изви очи като царица на пантомимата.
- Браво, Каси, нацели десетката. Поредното непорочно зачатие.
- Зле ми е - продължи Джаз. - Зле ми е, защото едва сега разбрах как жените се подчиняват безропотно и се принизяват. Я се виж, Хана. Нямаш деца, защото Паскал не иска деца. Ами...
Тя навлезе в много опасна територия. Погледнах към часовника. Джаз трябваше вече да е минала паспортния контрол и да чака багажа си. Направих доста безуспешен опит да сменя темата.
- Не разбирам защо не си роди едно дете, Хана. Най-малкото щеше да имаш извинение да си тръгнеш по-рано от някое досадно парти.
Хана вече се бе наежила.
- Аз съм се отдала на Паскал. Създали сме си живота, който сме искали.
Джаз, набрала кураж от изпитото уиски, се изсмя.
- По-точно живота, който той иска. Паскал открай време е искал да е единственото ти дете. Гледаше как да се превърне в центъра на вселената ти.