- Под душа.
7:42. Повличам след себе си прахосмукачката. Започвам да събирам овесена каша и оризови топчета. Тъкмо привършвам и забелязвам, че морското свинче е избягало. Навеждам се, за да го вдигна и да го прибера на безопасно място. Косата ми се заклещва в хобота на прахосмукачката. Сега ще се сдобия с импровизирани къдрици от едната страна. Ще се наложи да преподавам в профил.
7:46. Почиствам душ кабината от косми. Ще се пъхна под водната струя и ще я оставя да тече върху главата ми цели пет минути, за прогони нагло нахлуващия нервен срив. Завъртам кранчетата. Разнася се писък. Водата е леденостудена. Много ти благодаря, Рори. Мама му стара! Пълна отврат! По дяволите, пак по дяволите и още веднъж по дяволите! Подхлъзвам се в локва вода, защото така нареченият ми съпруг не е дръпнал пластмасовата завеса, докато се е къпал.
7:50. Обтривам се с гъба, напоена със студена вода, когато дъщеря ми нахлува в банята. Трябвала й торта за училищния празник. Браво! Всички останали майки са стояли будни цялата нощ, за да опекат нещо свястно, затова пък аз кътам в долапа питка с джинджифил, останала още от женското парти, организирано от училищната библиотекарка. А, да, и още нещо, дали не мога да извадя някой и друг костюм на горска нимфа за днешната училищна пиеса?
7:57. Най-сетне успявам да напъхам единия си крак в чорапогащника, когато синчето наднича в спалнята. Бил си спомнил, че днес има ръгби.
- Ръгби ли? Сега ли намери да ми кажеш? -- писвам аз и започвам да ровя трескаво из чекмеджета, шкафове, коша за пране, пералнята, за да открия екипа му.
- Къде, по дяволите, е баща ти?
- Бръсне се.
Осеня ме прозрение и надничам в спортния сак на Джейми. Вътре има нещо, което вони умопомрачително и вече е успяло да отгледа плесен. Побутвам го. Всеки момент ще се разтроши заради засъхналата по него кал, но поне не шава. Това пък какво е? Да не би да е някоя научен експеримент? След като не се спуска да ме ухапе, разбирам, че това е спортният екип на Джейми. Нямам време да го пера. Напръсквам го обилно с парфюм и го натъпквам обратно в сака.
8:05. Остават ми петнайсет минути, в които да се промъкна през натоварения трафик, да оставя децата в две различни училища, да открия свободно място на паркинга пред моето училище и да съм навреме за срещата с директора, за да проведем разговор за повишението. Вече съм на вратата, стиснала ранички и книги, дечищата са с измити зъби, приготвила съм им дори обяд, но ето че те се сещат да ми поискат пари за някаква екскурзия. Започвам отново да ровя и бъркам по джобове, чанти и чекмеджета. Накрая задигам парите за мляко на съседите.
- Къде, по дяволите, е баща ви? - подхващам отново мантрата си, докато се опитвам да напипам ключовете за входната врата.
- Ето ме, котенце.
- Рори! Къде, по дяволите, беше цяла сутрин?
- Знаех, че само ще ти се пречкам. Ти се справяш великолепно с всичко.
Понеделник вечерта
- Казвай - настоява Джаз. Звънна ми по телефона в мига, в който се върнах у нас след училище. - Рори помогна ли ти да стигнеш навреме за срещата с директора?
- Може би жените се справят великолепно с всичко - отвръщам аз, докато бърша прахта от первазите. Прах ли казах, че бърша? Ама и аз какви ги дрънкам? По первазите ми вече се е натрупала пръст. - Като учителка научих, че момчетата не са толкова сръчни и организирани...
- Дай да се разберем, Каси. Макар съпругът ти да може да разкопчае дантелено бюстие с една ръка в тъмното, според теб е прекалено непохватен да сложи капачката на бутилката с мляко, така ли? Само не ми казвай, че закъсня за срещата.
- Май закъснях. И противният директор отказа да чуе извиненията ми. Дори не приема болнични под претекст, че щом си достатъчно добре, за да отидеш на лекар, значи си достатъчно добре, за да отидеш и на училище - обяснявам аз, стиснала слушалката между ухото и рамото, докато ровя в хладилника, за да открия някаква храна, която все още не се е превърнала в пеницилин. - Както и да е, та като говорим за Алеята на съпружеското падение, ти постави ли долнопробната си половинка на мястото му заради неизброимите му сексуални забежки?
- Още не съм. Не знаех дали да пусна в действие гласните си струни, или да изтръгна неговите. Затова пък ми се обадиха от ООН и ме помолиха да им съобщя мерките му, за да му направят бронежилетка. Искаха да ги взема, докато е прав, а след това седнал и в готовност...
- Леле! Ти имаш ли толкова голям метър? - питам закачливо аз, докато атакувам мивката на долния етаж.
- Докато му вземах мерките... честно да ти кажа, не го премерих съвсем точно.