Единственото им мото е „По-добре смърт, отколкото да пусна някого да мине". Притисната от високата броня на чудовището, малката ми хонда на височина стига едва до предния му капак. В гърдите ми се надига паника. Остават ми пет минути, в които трябва да се добера до моето училище и да се представя на директора в ролята на спокоен и способен кадър. Някой трябва да ми осигури еднопосочна улица и ще се превърна в първия човек в историята на автомобилното движение, глобен за превишена скорост на заден.
Може би щеше да ми се размине с една такава радикална маневра, ако не бях привлякла вниманието към себе си, като ударих миниатюрна кола смарт, въпреки че полицаят твърди, че ме бил следвал още откакто съм влязла в лентата за автобуси, докато съм говорела по мобилния.
- Много се извинявам, господин полицай - започвам да нареждам аз. - Струва ми се, че все още съм надрусана от лепилото, с което трябваше да направя наклонената кула в Пиза, докато маневрирах в пиковия час. Както и да е, аз съм майка - при това работеща майка - и ми се струва, че за нас е трябвало да се предвиди отделна лента. Да я наречем розовата лента, разположена непосредствено до лентата за автобуси. Дяволите да го вземат, та ние имаме нужда от малко помощ! Да не говорим, че в тези дребосъци смарт ни дебне смърт, след като се сплескват като яйца от едно нищо и никакво докосване. Не мислите ли, че единственото, в което ги бива, е да намаляват и без това прекомерно високия брой на населението? Затова ми се струва, че направих услуга на хората, като демонстрирах този конструкционен дефект, което на свой ред би трябвало да анулира всичките ми прегрешения тази сутрин, подтикната от мрънкащи отрочета и кръвожадни кучета, докато се опитвах с последни сили да се правя на изтерзана работеща майка (и ако на това не му се казва тавтология) - не млъквах аз, докато му показвах кървавата захапка на кучето. - Какво ще кажете?
Ченгето развеселено изви едната си вежда и реши, че застрахователите ще вземат под внимание думите ми. После записа данните ми в черния си тефтер и ме придружи заради надъвканата ми ръка до болницата.
Докато сестрата шие раната ми, се обаждам на Рори. Разказвам му какво се е случило. Подхвърлям с половин уста отсега нататък той да води децата на училище и в заключение заявявам, че с деца на задната седалка се правят най-много пътнотранспортни произшествия.
- Пътнотранспортните произшествия на задната седалка водят до появата на деца. Нали не си забравила, че така заченахме Джейми? - обръща похотливо той въпроса.
- Рори! В момента съм в болница! Някой трябва да ми помогне. А ти мислиш единствено как да ми премериш температурата с пениса си! - В този момент забелязвам, че в спешното отделение цари подозрителна тишина и снишавам глас. - Довечера се налага да се погрижиш за децата, разбра ли? Обади се на директора от колата, за да му съобщиш, че ще закъснея.
- Естествено, че ще закъснееш, Каси! Как е възможно някой учител да пристигне навреме на работа, след като на всяка крачка са боднали предупредителни знаци „Внимание, училище! Намалете!"
- Рори, изобщо не е смешно. По телефона Скруп ми каза, че е въвел така наречената Задължителна оценка за кандидатите за дадено работно място. Трябва да попълня бланката преди срещата с него, която за пореден път отлагам за утре сутринта. Въпросната оценка е дълга петдесет и седем страници.
- Лисичке, знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен.
- Точно така. Не бих могла и да мечтая за по-добър съпруг - отвръщам аз, след това измърморвам под носа си: - Макар много да ми се иска.
- Казвай - пита направо Джаз, когато двете се сблъскваме на касата в аптеката в Камдън по време на обедната ми почивка. - Искам разтворим витамин С, таблетки ехинацея и - гласът и се надига с десет децибела - тампони. - Посочва превързаната ми ръка. - Ще се опитам да позная до три пъти. Пропуснала си срещата.
- Нищо подобно - озъбвам се злобно аз. - Насрочиха я за утре сутринта. Рори ще се занимава с децата, за да смогна. Скруп е накарал кандидатите да попълнят някакъв абсурден въпросник.
- Не забравяйте там-по-ни-те. Искам най-голямата опаковка, която имате! - провиква се Джаз след продавачката. - Кас, та ти си най-квалифицираната за тази работа. Че ти вършиш цялата работа около шестокласниците вече пет години. Твоите ученици изкарват най-високи резултати на приемните тестове. Директорът непрекъснато получава писма от благодарни родители, които подчертават, че си подготвила децата им великолепно и благодарение на теб са успели да влязат в гимназията, която е била първият им избор. Инспекторите от просветата ти дават най-високите оценки за нововъведения и изобретателност. Колегите ти те обичат, също и сополанковците. Какво чакаш?