- Той предпочита да пиша по дъската и да давам дълги обяснения, защото така било „по-нагледно", а децата учели най-добре, когато трябвало да запаметяват наизуст. Измислил е въпросника, за да ме хване натясно. Така ще има извинение да не ме повиши.
- Наистина ли? Притесняваш се, че ще оплескаш въпросите ли?
- Не - обяснявам търпеливо аз. - Притеснявам се, че ще оплескам отговорите.
- Тампоните ми! - напомня за пореден път Джаз. - Благодаря. - Всъщност сменете ми ги със „Супер", ако обичате.
- Какво ти каза лекарят?
Джаз ме поглежда поразена. Снишава глас и зашепва възмутено.
- Като изключим, че онова, което ти взе за менопауза, е в действителност бременност, трети месец, кое е най-лошото, което може да се случи на жена на нашата възраст?
- Не знам. Кое?
- Да откриеш, че си поразена от преждевременна менопауза, разбира се! Аз очевидно навлизам в менопаузата. Представяш ли си?
- Голяма си късметлийка. На мен ми се налага да нареждам слоеве превръзки чак до коленете. Ходя буквално като тапицирана. Така че... ама каква е тази работа с тампоните?
- Мили Боже, Кае! Не искам всички да разберат. Закълни се да мълчиш! Нищо чудно, че Стъдс вече не ме поглежда. - Зелените й очи се пълнят със сълзи. - Нито един мъж на този свят не иска до себе си жена с изтекъл срок на годност - тя изсъсква думите с усилие.
- Ами принц Чарлз? Той се отказа от супер манекенка заради по-възрастна жена.
- И това е вярно. - Джаз се успокоява малко. - Всъщност принц Чарлз ми харесва още откакто искаше да бъде тампон10. Въпреки че това е метафора за целия му живот, не мислиш ли. Вечно се намира на подходящото място в неподходящия момент.
Разсмяхме се и се прегърнахме, преди да се разделим, и си обещахме да се чуем на следващия ден.
- Къде е Стъдс? - попитах я аз.
- Нямам представа. Сигурно прелюбодейства някъде.
- Ще му кажеш ли, че знаеш?
- Още не. Сега заминава за Хаити. Виж. - Бръква в марковата си чанта и вади написана на ръка бележка. От печата личи, че е от затвор в Порт-о-Пранс на Хаити, и започва да я чете на глас: - Искрени благодарности за съгласието ви да приемете тази среща преди обявяването на списъците със загиналите. Не е нужно да ви казвам, че и вие, и вашето семейство сте винаги добре дошли в моята благоуханна страна, нежно милвана от слънчевите лъчи и красавиците креолки, чиито чар е непознат на света..., което, предполагам е единствената причина Стъдс да не покани семейството си да го придружи - коментира тя с горчивина.
- Може да е преценил, че е прекадено опасно, че ще те отвлекат, преди да успееш да изречеш „Кой ли е този мъж с белезниците и успокоителнотоооо..."
- Нищо подобно. Лъжливият ми съпруг е прекадено зает да спасява света и не му остава време да спаси брака си.
Моят Рори може и да не е известен с това, че лекува ранените по света, но в този момент ми се стори много по-добър. Може да си единствен на този свят, но също така можеш да си по-важен от целия свят за даден човек.
- Да ти кажа, Джаз, аз обичам Рори - обяснявам импулсивно аз. - Довечера ще ми се реваншира. Сигурна съм.
- Да бе, сигурно... А Мелани Грифит остарява като съвсем естествена красавица.
Дните в домовете на работещи родители завършват почти по същия начин, по който са започнали - в състояние на пълен хаос и объркване.
16:30. Непонятно как успявам да сместя автомобилчето си между два гигантски „Рейндж Роувъра" само на час път пеша от нас и се затътрям до къщи, без да ме оберат по пътя. На това му се казва щастлив ден!
17:30. Рори още не се е прибрал. От джипа няма и следа, затова пък пред къщата са се събрали купчини боклук. Рори не е вързал чувалите достатъчно здраво за радост на градските лисици, които напоследък тормозят Лондон. Из цялата градина са пръснати тайните ми на работеща майка - опаковките от замразени храни, картонените кутии от какви ли не бързи закуски, а на мен никак не ми се иска изрядните съседи, които се хранят само с органични продукти, да разберат каква съм мърла.
17:40. В кухнята децата гледат жално вътрешността на хладилника с безмълвна молба да се материализира нещо годно за ядене. Защо не ми остане малко време да я намеря оная Марта Стюарт и да й пъхна в носа прехваления апарат за хляб! Разни богини в домакинската работа още от времето на превъзнасяната драскачка на готварски книги, госпожа Бийтън, са превърнали живота на обикновените жени в истински ад. Любимата ми готварска рецепта е бавно да запека някоя от тях на грил.