18:00. Докато приготвям вечерята, подканвам децата с крясъци да си напишат домашните. Искрено съжалявам, когато не мога да отговоря на въпросите им, Джейми успешно ме поставя натясно: „Взех си изпита по религиозно възпитание, мамо, но не трябва ли Господ да ми пише оценката?"
18:30. Вдигам телефонната слушалка с ръце, омазани в „Нютела". Набирам мобилния на Рори.
- Рори? Трябва да попълня въпросника.
- Просто пиши „и т.н." навсякъде, където ти стане досадно - напътства ме мъдро той и обещава да се прибере след малко. Някакъв златен ритривър починал на операционната маса, докато му вадел от стомаха твърд предмет, който бил погълнал, и сега отиваше да съобщи новината на собствениците.
Докато вечеряме, се опитвам да прегледам бележките, които съм нахвърляла, но децата непрекъснато ръсят разни абсурдни въпроси.
- Мамо, Хитлер не е ли било малкото име на Хайл? Кажи на Джени, защото тя не ми вярва.
- Мамо, когато в онази реклама по телевизията казват, че кучешката храна е с нов подобрен вкус, кой я е пробвал? Тези от рекламата откъде знаят?
Поглеждам онемяла отрочетата си. Нима не се наливах с огромни количества рибено масло, докато бях бременна, за да стимулирам развитието на мозъчетата им? По дяволите, та аз изядох толкова много рибено масло, че очаквах да ми изникнат хриле и да започна да хвърлям хайвер. И за какво е било нужно всичко това?
20:00. Обаждам се на Рори.
- Децата направо ме побъркват.
- Хм, очевидно гневът ти, натрупал се по време на раждането, все още не се е разсеял напълно, мила - отвръща той.
- Веднага се прибери! - настоявам аз и тракам с капаците на пластмасовите кутии, в които прибирам храната за замразяване.
- Тъкмо поканих собственика на починалото куче да пийнем по една бира, за да се развесели. Изглежда, съм забравил да го накарам да подпише документа, че е съгласен да оперирам кучето. Ще изчакам да обърне няколко чаши и тогава ще му го пъхна под носа. Нали не искаш да ме съди?
- Браво! И в коя кръчма сте?
- В „Хобгоблин".
- Това не е ли кръчмата с широкоекранния телевизор? Господи, има мач, нали?
- Няма да се бавя. Обичам те.
Въздъхвам тежко. Кръчма с широкоекранен телевизор е земният вариант на космическа черна дупка. Щом мъжът попадне вътре, в близката вечност излизане няма,
- Рори! Рори! Не затваряй...
21:00. Опитвам се да накарам Джени да си събере нещата за училище. Не мога да я накарам да остави телефона. Дори не мога да си спомня как изглежда без щръкналата на ухото й телефонна слушалка.
21:15. Прилагам на щерка си телефоноектомия и я засилвам към банята да си измие зъбите.
21:30. Отново звъня на Рори. Най-сетне той се обажда и ми става ясно, че е подпийнал,
- Знам, че децата са трудна работа, но пък носят такава радост, котенце. Сложи ги да си легнат рано и ще имаш достатъчно време. Още по-добре, че няма да съм около теб, за да те дразня. Ще имаш спокойствие и тишина, нали така?
-Ама, Рори, аз...
21:45. С помощта на подкупи (Джаз ги нарича „награди") успявам да натикам децата в леглата им. Каква ирония - не можеш да изриташ децата от леглата им на сутринта, а вечер не можеш да ги накараш да си легнат. Сипвам си чаша вино. Най-сетне успявам да седна и да се заема с въпросника за самооценка.
21:50. От стаята на Джен се понася пронизителен писък. Преобръщам всички мебели, изпречили се на пътя ми, и се втурвам към горния етаж. Тъй като нито един от нейните чаршафи не беше изпран, бях оправила леглото й със старите чаршафи на брат й, осеяни с Батман. Флуоресцентните образи на злодеите, ухилени маниашки, бяха родили първия кошмар, предизвикан от спално бельо. Опитах се да облека олекотения юрган с един от нашите огромни чаршафи за спалнята, но се изгубих в него. Почувствах се като изследовател на Арктика, затрупан от сняг. Отказах се. Сложих я да спи в нашето легло.
22:00. Седнах в опит да открия смисъла в умопомрачаващия образователен жаргон на Скруп, ала се сетих, че трябва да запиша „Шестте съпруги на Хенри VIII" за Джейми.
Отмъщението на японците, задето са загубили войната, е в производството на стоки с неразбираеми ръководства към тях; това си е истинско психологическо мъчение, много по-болезнено от бамбуковите пръчки, забити под ноктите. Докато лежа по корем на пода и натискам различни копчета по видеото, забелязвам валма прах. Де да можеше и къщите да са като фурните и да се почистват сами. Лошото е, че чистачката ще дойде чак в петък и цялата работа чака мен. През следващия час бърша и чистя. Спомням си колко примерна бях като младоженка. Когато Джейми се роди, всичко трябваше да бъде стерилизирано. Когато Джени дойде на бял свят, стерилизирах гърнето с плюнка - добрата стара плюнка, която ликвидира всичко по пътя си. Десет години по-късно домакинските ми умения съвсем са западнали, като гледам как размахвам сивия памучен парцал по всичко, което не ми отговаря.