Никой не отвръща на усмивката ми, Лицето на директора е като издялано от гранит, на което някой се е опитал безуспешно да вдъхне живот.
Пердита изявява желание да представи самооценката си и да нареди безброй хвалебствия по свой адрес, преди да се прехвърли на историята на видното си семейство, чието родословно дърво е проследено чак до Кръстоносните походи.
- Отлично. Добре, госпожо О‘Каръл, двамата с госпожа Пендъл си поговорихме доста обстойно за качествата на човека, който ще изпълнява задълженията на мой заместник по време на изпитателния срок...
И на мен ми се иска да си поговоря обстойно с Пердита, по възможност когато съм въоръжена с бейзболна бухалка.
- Тъй като в момента ме чака съвет, може би ще използвате едночасовата обедна почивка, за да напишете самооценката си и да посочите качествата си...
- Очевидно точността не е сред тях - прекъсва го Пердита и двамата с директора избухват в кикот като съконспиратори.
Да се опиташ да обясниш какво те прави добър учител е все едно да се опиташ да заковеш желе за стената.
- Най-добрата ми препоръка, господин Скруп, е, че обожавам учениците си и за мен е удоволствие да си върша работата.
Колкото и да е странно, директорът не изглежда убеден в гениалността ми. Надига се от мястото си.
- Благодаря ви, госпожо Пендъл - обръща се той към Пердита с усмивка. - Госпожо О'Конъл, бих искал да разменим няколко думи... Вие може и да сте в това училище по-дълго от госпожа Пендъл - обръща се към мене той, когато оставаме сами, - но вие знаете, че дисертацията й е била забележителна. Освен това е направила проучване - „Контрол и структура в класната стая" - обяснява той доволно.
Моето най-забележително постижение като учителка е да съм наясно кой се криви зад гърба ми и кучето на кое дете му е изяло домашното, Това не са неща, на които ви учат в колежа.
- Кажете ми, защо избрахте да преподавате в начално училище? - пита накрая той.
- Предполагам, че да се преподава на гимназисти е по-лесно и безпроблемно, отколкото преподаването в началното училище, защото по-големите деца са достатъчно високи, за да им праснеш един с глава - шегувам се аз. - Шегата настрана, обичам да преподавам на малките заради чувството им за хумор. Миналата седмица Роузи Митас-Перис написа в час по география, че онова, което свързва Червено море със Средиземно, е Суетният канал! А когато накарах Ейди Грийнбърг да преброи от едно до десет отзад напред, тя ми обърна гръб и започна да брои. - Избухвам в смях, но си налагам бързо да се овладея, защото съм единствената, на която й е весело.
Господин Скруп си поема дъх. В учителската стая често се майтапим, че директорът ни сигурно са го уволнили от спец частите на Саддам Хюсеин, защото е прекадено брутален. Когато избухне, което си е ежедневие, човек веднага си казва, че не е нацелил призванието си и определено е трябвало да тръгне по пътя, маркиран „Американски пощи", дано някой ден се зарази с прословутия антракс.
- Вие сериозно ли се отнасяте към това повишение, госпожо О'Каръл? Господин Дънди напуска в края на лятото и аз искам да го заменя със способен съвестен учител. Вие сте най-опитната от кандидатите, истина е, че инспекторите и децата ви харесват, но аз така и не забелязал качества на лидер у вас.
Докато дрънка за „промяна в приоритетите", „трезва преценка" и „безкомпромисно отношение", аз оглеждам зализаната му косица. Прилича на преврели спагети, лепнати върху твърдо сварено яйце. Спирам поглед върху кръговете по бюрото му, останали от подлели чаши за кафе, а той продължава да ме разпитва за онова, което се предполага, че съм написала във въпросника. Много ми се иска да го попитам какво пише в паспорта му за „цвят на косата", защото коса почти не му е останала на този плешивец.
Зад него забелязвам Пердита на игрището, както се е спретнала в комплект блуза и жилетка, накипрена с перли, спокойна, самоуверена, високомерна и, разбира се, съвършена. И аз ще съм същата, ако си имам съпруг, който си стои вкъщи.
Петък
Можете да разберете достатъчно за колежките ми по онова, което пият, докато са в учителската стая. Повечето се довличат, стиснали чаша еспресо, купено от „Старбъкс". Господин Скруп се налива с чай с мляко, най-вероятно с две бучки захар. Пердита задължително се налива с билкова отвара с розмарин. През останалата част от деня на един котлон къкри стар чайник, задръстен от котлен камък, и всеки дърпа първата попаднала му чаша с разни весели надписи - „Добрият учител оправя целия клас", „Искам още". Затова пък чашата на Пердита е неприкосновена. На нея се мъдри зловещият надпис „Най-добрата учителка".