Каси: Как да откриеш кой да направи следващия анален преглед на съпруга ти с леденостудени ръце?
Джаз: Напипах бучка. На гърдата.
Бучка ли? Останах загледана в малкия зелен курсор на екрана, докато мигаше истерично. Майката на Джаз беше починала наскоро от рак на гърдата. Това е наследствено, нали?
Изкарах следобедните часове и родителската среща със свито сърце, обзета от силно безпокойство. Десетгодишните момиченца от класа ми току-що се бяха явили на изпит за гимназия. Лошо ми ставаше от съперничеството между родителите. Лондонските родители са лудо амбициозни да набутат децата си в престижни училища, затова се юрват да тропат по вратите на престижни ясли още щом тестът за бременност се окаже положителен.
- Дъщеря ми е изкарала само шестици, затова сме сигурни, че ще й дадат музикална стипендия. Тя е още в пети клас, но е наистина изключителна. Иска да стане солистка и мозъчен хирург. Вие нали имате дъщеря? Тя каква професия си е избрала?
- Акробатка и таен агент, май това каза Джени.
- Ами... - Последва кратко мълчание, последвано от съчувствени усмивки. - Това е... много оригинално.
Прекалено амбициозният родител се разхожда с ослепителната, но също така ужасена усмивка на акробат. Една от грейналите майки се тръшкаше, че синът й чете комикси за каубои вместо класиците. Какво да й препоръчам?
- Ами... да не коленичи, преди да си свали шпорите.
Собственият ми син наскоро се включи в музикална група, наречени „Лъскай, докато се надуе" и създаде песен, озаглавена „Кучето ми схруска мозъка на Хитлер", така че аз не бях в положение да давам съвети на когото и да било.
В 20:35 се измъкнах от класната стая. Обикновено с останалите колежки отиваме да пийнем по едно, за да приключим със „Състезание за най-високо хвърчащия татко", ала тази вечер се налагаше да си тръгна, за да поговоря с Джасмин. Бързах към изхода, когато директорът изпълзя от кабинета си като змиорка изпод камък.
- По време на проверката, когато децата трябваше да застанат мирно, докато звучеше химнът, очевидно някои от вашите само дето не са се изправили на ушите си. Когато ги изпратиха в кабинета ми, те заявиха, че вие сте им казала, че никой не е уточнил по време на коя част от химна трябва да мируват.
- Така е. А пък притокът на кръв към мозъка се увеличава...
- Много ще ви бъда благодарен, госпожо О'Каръл, ако запазите антироялистките си чувства за вас. Ако имате намерение да се издигате в сферата на образованието, съобразявайте се. Наистина ли мислите, че панталоните са подходящо облекло за една учителка?
Искаше ми се да го попитам дали според него е приемливо директорът да е толкова тлъст и да носи толкова маломерен костюм, че да прилича на презерватив, пълен с овесена каша. А дали бе приемливо да ми казва всички тези неща пред конкурентката ми Пердита, която се бе спотаила зад него и се облизваше доволно като котка пред паничка със сметана.
- Да, господине. Не, господине - отвърнах аз като истинско мекотело. Знаех, че съм прекалено покорна. Притежавах отстъпчивост, която предвещаваше дълга и успешна кариера сред малодушните и смотаните. Освен това отсега нататък се налагаше да започна да искам модни съвети от „Съвременна монахиня". Чудничко.
- Касандра - обади се Пердита, след като директорът се затътри по коридора като боен кораб, привел в готовност оръдията си. - Знам, че и двете искаме повишението, така че нека по-добрата победи! Това, разбира се, не означава, че не можем да бъдем приятелки. Да излезем заедно да пийнем някоя вечер?
Предпочитах да ме съблекат гола и да ме вържат до някой мравуняк. Какво ще кажеш тази някоя вечер да не настъпи никога? Разбираш ли какво означава „никога"?
- Ще трябва да си погледна бележника с ангажиментите - отвърнах вместо това. Наистина трябваше да се запиша в курс за начинаещи „Работа с остен", защото Пердита нямаше никакво намерение да се сприятелява с мен. Просто искаше да ми бръкне в мозъка и да използва всичко, което щеше дай свърши работа. Инспекторите, които минаваха на проверки, искаха творчески подход в процеса на преподаване. Пердита не знаеше какво е това въображение. Когато видя шантавите рисунки, с които моите възпитаници бяха изпъстрили стените, прояви снизходително любопитство, но много скоро разбра, че тъкмо това бе накарало инспекторите да дадат отлична оценка на преподавателските ми умения.
Когато най-сетне се добрах до галерията на Хана за откриването на последната й изложба, не само че бях като изцеден лимон след разговорите с трийсет родители, простотиите на директора, който ме насмете, и заточението на оргазмите ми в Сибир, ами ме свиваше под лъжичката заради гърдите на приятелката ми.